Translate

25 юни 2016

Как се учи астрология?

Тези, които следят моята дейност знаят, че вече от около месец се намирам в София. През това време не знам колко хора ме попитаха дали ще организирам астрологични курсове по време на престоя си тук. Един такъв астрологичен семинар вече е планиран и той се организира от дружеството „Хармонт“. Но, доколкото разбирам от организаторите всеки пита, но никой не плаща. Както и да е. Скоро ще мине специалната промоция и цената на семинара ще се върне на обичайното си ниво. После аз ще си замина обратно в Австралия и същите тези хора, които сега така настойчиво питат дали ще организирам семинар, ще имат идеалното оправдание да кажат, че ето видите ли, Любомир Червенков го няма вече в България, затова ние не можем да научим астрология.

Но не това е основната тема на тази статия. Тук искам да развия темата как правилно се учи астрология по принцип. Оказва се, че всъщност най-неефективният начин да се направи това е чрез курсове и семинари. Много по-добри резултати дава четенето на подходящи книги и активните занимания с повече астрологична практика. Защото истината е, че курсовете и семинарите помагат само донякъде. Останалото си е всъщност САМО-образование. И никакви лектори, специалисти и гурута не могат да ви заменят това.
Като учител с дългогодишна практика мога спокойно да заявя следното. За да може знанията от един човек да се предадат на друг е нужно да са налице следните три фактора ЕДНОВРЕМЕННО:

1. Източник на знанията. Това може да е например учител, но не е задължително да е жив човек. Източник на знанията могат да бъдат например и книгите. В наши дни по интернет също може да се намери достатъчно добра информация. Тя обаче задължително трябва да се отсява. Не винаги източникът на знанията е достоверен. Това се отнася не само до интернет и до книгите, но и до самите учители по астрология. Затова ученикът трябва да бъде внимателен в подбора си. Тъй като самият ученик не разполага все още със самите знания, той често не може да прецени дали източникът на знания е достоверен или не. Затова се налага тук ученикът да се опре изключително само на интуицията си. Който ученик няма силно развита интуиция при подбора на учителя си, книгата си, източника си и т.н. за съжаление може сам да се обрече на провал.

2. Медиум (канал), по който се предават знанията. Когато учителят говори на учениците си, каналът по който се предават знанията е неговото слово. Това е един от случаите, по който се предава информацията, но това далеч не е единственият начин. Писменото слово може да изпълнява същата функция. Затова често словото на учителите е било записвано. Словото може да бъде записвано например във вид на лекции и беседи. В наши дни има и други, съвременни методи. Например може да има звуков или видео запис, който още по-достоверно да предава словото. Макар, че тези записи също могат да бъдат манипулирани и изопачени. Най-добрият начин е самият учител да напише книга. По този начин неговата мисъл се запазва най-добре и остава непокътната в продължение на десетилетия или дори столетия. Ето например е отминал вече един век, откакто вече не е измежду живите един от най-великите духовни учители Рудолф Щайнер. И какво от това? Неговата книга „Въведение в тайната наука“ и до ден днешен ни учи и наставлява относно тайните на духовния свят. Благодарение на интернет тази книга в наши дни достига до милиони повече хора, отколкото самият Щайнер е могъл да направи това по време на своите лекции преди сто години „на живо“. Ето виждате как медиумът, по който се предават знанията се изменя (стенографски записи, книги, интернет), но съдържанието на мисълта на учителя си остава неизменна. Имаме ли нужда днес от семинар, на който да присъства лично Рудолф Щайнер, за да научим нещо за духовната наука? Не, разбира се. Но имаме източника и медиума (каналите), чрез който да го направим.

3. Личните усилия на ученика да усвои материала. Ето тук се проявява най-големият проблем на нашето съвремие. В наши дни хората дотолкова са материализирали своето мислене, че са стигнали дотам да разсъждават по следния крайно погрешен начин: „Ако аз имам достатъчно пари, за да платя на най-добрия топ учител и ако аз имам достатъчно пари, за да посетя най-скъпите лекции, то аз несъмнено ще получа най-добрите знания“. Това твърдение е абсолютно неправилно. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Това е така, защото то отрича последния фактор, който е всъщност един от най-важните. Нещата в природата са поставени така, че знанията не могат да бъдат ДАДЕНИ на ученика. Знанията могат да бъдат единствено само ИЗВОЮВАНИ от него и то обикновено с тежък, къртовски труд. Тук преподавателят е общо взето безсилен да направи каквото и да било, тъй като нещата опират в свободната воля на самия ученик.

Естествено, преподавателят може да се опитва да мотивира ученика, може да се опита да го наставлява и т.н., но ако самият ученик няма желание да учи или е неспособен по природа да учи бързо, тогава никой нищо не може да направи по въпроса. Някои ученици имат доброто желание да научат материала, но тъй като по рождение сивото вещество не им достига, то въпреки огромните опити, които те полагат, крайният резултат е незадоволителен. Тук можем да задълбаем навътре в нещата защо някои хора се раждат така, а други не. Но ще се отклоним от главната тема. В крайна сметка това обикновено се оказва доста кармичен въпрос. Както едни хора се раждат високи, а други ниски, така някои се раждат умни, а други – не особено умни. Но и тези, които се раждат с нелоши умствени способности е нужно да си наложат волята да учат. В противен случай знанието няма как самỏ да се налее в главата им. Или то в крайна сметка ще дойде при тях, но посредством отрицателни житейски опитности. А това изобщо не е приятно изживяване.

По същия начин дървеното човече Пинокио в началото е мързеливо, горделиво, опърничаво и не иска да учи. Но после животът „го очуква“ и то разбира, че без познания животът му ще бъде низ от лоши жизнени опитности. Затова си купува букварче, започва да ходи редовно на училище, започва да се грижи за стария си и болен баща и животът му се променя на 180 градуса. Тоест, от този момент нататък, дървеното човече започва да изпълнява точка трета от тези, които дадохме по-горе. И именно това му дава възможност да получи ум и разум, тоест от дървено човече да се превърне в истинско момченце (тоест в човек!).

Също така обърнете внимание как в началото на историята бащата на Пинокио продава и последната дреха на гърба си, за да купи на сина си буквар (изпълнява точка втора). Но ако самият ученик (Пинокио) не желае да учи, от тази саможертва няма никакъв смисъл и тя се оказва напълно ненужна. Вироглавото дървено човече не използва буквара, за да получи от него знания, а го използва като оръжие да замеря с него другарчетата си, с които заедно бяга от часовете в училище и се бие с тях при първа възможност.

И така с две думи да обобщим. За да може един човек да научи нещо (например астрология) е нужно да са налице три фактора едновременно – източник на знания, медиум и лични усилия на волята. Ако само един от тези фактори липсва, то тогава предаването на знания от един човек на друг се оказва напълно невъзможно. В този смисъл заявления от типа на това: „Г-н Червенков, кога ще изнасяте следващия семинар?“ си е чиста проба шмекеруване, извъртане и опит за сваляне на личната отговорност от себе си. Защо това е така?

Това е така, защото същият този г-н Червенков е написал досега три сериозни книги по астрология. Чрез първата книга човек може сам да се научи да разтълкува собствената си рождена карта, както и картите на своите близки, приятели и роднини. Чрез втората книга може да се научи какво представлява методиката на секундарните прогресии и как да я прилага върху астрологичната карта на България. Чрез третата книга може да разбере защо българската народопсихология е именно такава и как се обяснява това от астрологична гледна точка. После на базата на това познание чрез третата книга човекът може да си обясни защо България се намира в положението в което се намира в момента и какво бъдеще очаква нашия етнос оттук нататък. В допълнение са дадени конкретни практически стъпки какво може да се направи по въпроса.

Подходът е същият както при отделния човек. Един човек се ражда с определени силни черти и с определени недостатъци. Той може да седи и да не предприема нищо (както българите в момента). В такъв случай го очаква една карма. Или той може да започне да използва силните си черти, за да преодолява слабостите си. По този начин променяйки се отвътре, той може в определена степен да промени съдбата си. Тогава го очаква друга карма. Разликата се състои само в това, че при отделния човек силата на волята може да се задейства веднага. При колективния човек (етносът) е нужно да се наберат критичен брой представители на този етнос, които желаят промяната да се случи. А за целта е нужно достатъчен брой представители на този етнос да се заинтересуват от това каква е тяхната обща народопсихология и какво може да се направи по въпроса да се промени тя донякъде? Така че тази книга поставя и дава отговор именно на този тип въпроси.

Цената на една книга е 30 лв., което е много по-малко от един семинар или курс по астрология. А всяка една от гореспоменатите три книги си е всъщност един специализиран курс по астрология в съответните теми. Защо тогава е нужно да се ходи на курс, когато и с помощта на книгата може да се свърши същата (ако не и по-добра) работа? Или всъщност става въпрос за поредното оправдание по точка трета? „Мързи ме да седя и да чета. Я чакай да отида тука на едно семинарче, където за няколко часа да науча всичкото това, дето Червенков го е писал в тези дебели книги.“

Да, обаче не става така. Това е пълно самозаблуждение. Ако аз изхождах от своя собствен личен, финансов интерес, бих казвал на всеки един читател: „Я дайте тук по 100, 200, 300 лв. за едни курсове и семинари, където ще ви разтягам локуми по цял ден, ще си прибера парите и накрая ще си замина за Австралия. Накрая аз ще се смея през целия път до банката, а вие ще останете И без пари, И без знания.“ Но аз не мога да постъпя така, защото това е в противоречие с моите лични морални норми. Вместо това аз ви предлагам една книга, което е едно цяло богатство, едно концентрирано знание и която струва само 30 лв. Всъщност цената, която плаща отделният читател е едно нищо като се има предвид целият огромен труд по написването, предпечатната подготовка, издаването и разпространението ѝ. Но читателят също трябва да свърши своята работа по точка трета, а именно трябва да отдели по половин – един час на ден да чете и да препрочита написаното в нея. Аз не мога да свърша тази работа вместо вас. Няма начин как знанията да бъдат налети в главата на един човек като с фуния. Нека още веднъж дебело да подчертаем – знанията няма как да бъдат дадени на човека, те трябва да бъдат извоювани! Друг начин няма.

В продължение на хилядолетната човешка еволюция са правени опити да се елиминира достъпа на простолюдието до определени знания. В това число на първо място на прицел са били поставяни астрологичните познания. Най-разпространените методи са били например корумпирането на учителите. Тук се е работело по точка първа. Учителите са били заставяни или убеждавани да разпространяват неверни знания. Ако тази схема не е сработвала, то тогава тези учители са били физически ликвидирани. Ако ли пък междувременно тяхното слово е било вече записано, са се опитвали да премахнат книгите им (това е вече работа по точка втора). Изгаряли са книгите им, да речем. Това е правел например Хитлер. В наши дни цензура се поставя на определени книги и статии в интернет. Или се изопачава истината. За медиите и средствата за масова информация няма какво да говорим. Същността си остава същата.

Дотук можем да прехвърляме топката в двора на съседите и да кажем, че не е наша вината, че ни държат в тъмнина и безпросвета. Можем да си намерим оправданието, че ето видите ли, един лош заговорнически елит е спуснал над простолюдието пелената на мрака и лъжата и именно това е причината за жалкото ни състояние. Това може и да е вярно донякъде, но какво е нашето оправдание тогава, когато учителят е жив и здрав, книгата се намира в наличност и единственото което е нужно да направим е просто да си я купим и да започнем да четем? Кои мракобесни сили са ни виновни тогава? Може би тези, които са заложени вътре в нас самите? Като например нашият собствен мързел?

Естествено, оправдания защо не ни стига времето винаги може да се намерят. Ходя на работа, нямам време да чета, заради децата, правя ремонт на къщата, поправям колата, гледам световното/сериалите/филмите по телевизията и т.н. Но истината изобщо не е такава. Всеки един човек разполага в денонощието точно с 24 часа. Така че въпросът не опира до това С КОЛКО време разполагаме, а ЗА КАКВО го използваме. Тоест, въпросът опира до приоритети и жизнени ценности. За един човек приоритет е знанието, за друг приоритет е нещо друго. Оправдания всеки може да си намери. Но накрая хората се съдят по делата. Тоест, гледа се кой какво е направил, а не кой как се оправдава.

Или някой може да каже 30 лв. са много за книга. А 2-3 лв за цигари на ден много ли са? На месец може да се съберат и към 100 лв. за пушене. А 10 лв. за бутилка с алкохол нормално ли ви се вижда? И там могат да отидат и над стотина лева на месец. А 30 лв. за ресторант много ли са или са малко? Има ли такъв човек в България, който през живота си да не е дал 30 лв. за ядене и пиене в ресторант? А колко са тези, които са дали 30 лв. за астрологична книга? Накрая, като теглим чертата ще видим, че средностатистическия българин може да харчи на месец минимум по 300 лв. за хапване, пийване и цигарки, но пари за книги няма. Така че въпросът опира пак до приоритети, а не до пари. Който има желание да научи нещо, ще намери начин да го направи. А който няма желание, мързелив е или има други приоритети в живота, ще си намери оправдание защо да НЕ го направи. Но предполагам е пределно ясно на всички, че и единият и другият ще ги постигнат определени кармични последици. Този, който е научил нещо, ще тръгне по един път на развитие, а този който не е положил усилия и не е научил нищо, ще тръгне по друг път на развитие.

И после нека никой да не вини някой друг за собствения си провален живот или за неудачите, които го преследват. На Пинокио кой му беше е виновен, че той сам в началото си беше избрал съответния път на развитие? Така и на тези хора никой няма да им е виновен за ситуацията в която накрая ще се окажат (или вече са се оказали). И техните оправдания няма да имат абсолютно никакво значение и никой няма да ги слуша. Защото всичките тези оправдания нямат абсолютна никаква стойност нито тук на Земята, нито горе на Небето. Стойност имат единствено само човешките дела. Хората се съдят изключително само по делата. На всеки един човек се предоставят едни и същи възможности и на всеки се дават точно по 24 часа в денонощието, а кой как ги оползотворява е вече въпрос на личен избор и на лична карма! Затова после като се обърне каруцата, нека никой на никого да не се сърди. В метафоричен смисъл всеки сам управлява своята собствена каруца и ако е тръгнал през просото е ясно къде ще завърши пътят му!

В България през летните месеци като тръгнеш вечерта по улиците навсякъде се вижда една и съща картинка. Претъпкани заведения, място не можеш да си намериш. Игла да хвърлиш, няма къде да падне. Добре, че българите нямат пари, защото ако имаха, не знам още колко нови заведения трябваше да бъдат отворени. Хора, пиещи бира, пушещи цигари и хапващи мезенце. По-бедните седнали пред блоковете и къщите и пак същата добре позната картина. Цигарки, хапване, пийване, лаф-моабет. И това продължава с часове всеки ден. А после като ги питаш, оказва се, че причината, поради която тези хора не четат книги е понеже (забележете!) НЯМА ВРЕМЕ!

Някои хора в България са настроени против циганите. Казват, представителите на този етнос само ядат и пият, не работят и по цял ден си губят времето. Това може и действително да е така. А българите? Те не си ли губят времето по абсолютно същия начин? Или може би българите са супер духовно извисени? Затова от сутрин до вечер с чашка в едната ръка и с цигара в другата, търсят смисъла на живота. „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5) С две думи искам да кажа, че преди българите да осъждат (макар може би и с право) представителите на някои други етноси, нека първо добре видят и преценят собствената си народопсихология. Защото в тяхното собствено поведение може би ще открият много от същите тези елементи, срещу които толкова много негодуват. Специално ако говорим за последните 26 години, това си е чиста проба загубено време. Няма друг такъв народ по света, който да е пропилял толкова много време (и да продължава да се прави, че не усеща какво прави).

Аз като учител съм изпълнил, каквото съм могъл по точка първа и по точка втора. Но по точка трета всеки един ученик трябва да работи и да учи сам. Само тогава знанията действително могат да бъдат предадени от учителя към ученика. Естествено, когато се съберат достатъчен брой хора, прочели книгата, тогава могат да се организират семинари, където да се отговаря на възникнали по време на четенето въпроси. Но да се организират такива семинари предварително, си е чиста загуба на време. Първо трябва да е извоюват определени знания, и едва след това може да се пристъпи към въпроси и отговори. Иначе просто няма за какво да говорим.

И така, книгата е най-добрият учител на човека. Ако се замислите малко ще видите, че почти всички големи духовни учители не са имали друг жив учител, който да ги е водил за ръчичка и да им е казвал какво да правят. Те сами са се учили (предимно от книгите). Аз самият съм се учил по същия начин. Чрез книги и чрез практика. Не съм ходил на семинари и по курсове. Никой не е седял до мен да ми казва какво да правя и какво да не правя. Единствено само книгите и духовете на великите учители, запечатани вътре в книгите са ме учили какво е правилно и какво не. После всичкото това се е филтрирало през собствената ми призма за добро и зло и накрая след 20 години упорит труд, всичко това е изкристализирало в знанието, с което разполагам в момента. И това знание ви го давам концентрирано във вид на книга, стига само да протегнете ръка и да си го вземете. Но вие сами трябва да направите това. Никой друг не може да направи това вместо вас.

След като аз, който съм един най-обикновен човек от простолюдието, така да се каже и съм успял да постигна всичкото това със собствени усилия, значи и вие можете. Само трябва да си подредите приоритетите правилно и да престанете да се губите времето с маловажни неща. Отделете в живота си време и за само-обучение с книга в ръка. Отделете повече време и за астрологична практика. Правете хороскопи на непознати хора безплатно. Учете се в движение от живота.

Тогава няма да са ви нужни „живи“ учители, които да ви казват на всяка крачка кое е правилно и кое не е. Всъщност в един момент от време „живите“ учители се оказват нещо отрицателно. Те се превръщат в един вид патерица, на която ученикът свиква постоянно да се опира. В крайна сметка се получава така, че без патерицата, той не може да направи и една крачка самостоятелно. Така че, в един момент от време се налага да захвърли патерицата и да се научи да ходи сам. Колкото и да му е трудно, налага се да го направи.

А символът на книгата, драги читателю, както е известно, е слънцето. Книгата винаги се символизира с изгряващо слънце. Това е защото книгата дава светлина. А когато има светлина, човекът сам ще си намери правилния път. Книгата никога не се символизира с патерица. Защото нейният смисъл изобщо не е такъв. Смисълът на книгата не е да помага на човека да ходи, а да освети терена пред него, така че човекът сам да се научи да ходи и сам да си избира правилния път. А това със стоене по моловете и в кафенетата няма как да стане. Както и с други дейности, които забиват човека в едно общо взето сиво и безполезно ежедневие. Нужни са собствени усилия за духовен подем. И тези усилия всеки един човек трябва да си ги предприеме сам. Тоест всеки един човек трябва да работи сам по точка трета. Нито един учител или гуру няма как да направи това вместо него. Независимо какви семинари му обещава и на каква топ цена. Затова пък крайният продукт от едно такова самообучение са толкова възнаградителни, че едва ли могат да бъдат описани в една кратка статия. За повече информация относно най-новата ми книга, вижте препратката по-долу.


ПРЕПРАТКИ:
1. Любомир Червенков. „Рождена карта на българския етнос“. Издателство „Пропелер“. София, 2016, ISBN 978-954-392-380-9 http://lubomir.name/bg/книги/рождена-карта-на-българския-етнос