Translate

събота, 10 януари 2015 г.

Пет закона за глупостта

по материали на Карло Чипола

Карло Чипола (на италиански: Carlo Maria Cipolla) е италиански икономист.

Роден: 15 август 1922 г., Павия, Италия

Починал: 5 септември 2000 г. (на 78 г.) Павия, Италия

Той е един от водещите стопански историци от своето поколение, популярен с хумористични есета на икономически и други теми. Завършва икономика в родния си град през 1944 година. След това учи в Сорбоната и Лондонското икономическо училище. Международната му кариера започва през 1953 г., когато заминава за Щатите с Фулбрайтова стипендия. От 1959 г. преподава в Бъркли и други учебни заведения по света.

Член на Кралското историческо общество на Великобритания, на Британската академия, на италианската Академия дейЛинчеи, на Американската академия за изкуства и науки и на Американското философско дружество, Филаделфия. Награждаван с ред важни международни отличия за приноса си в стопанската историография.

Най-популярното произведение на Чипола е сборникът от есета Allegromanontroppo ("Щастлив, но не твърде много", като в музиката - "Бързо, но не твърде бързо"). Първото есе от сборника е „Принципи на човешката глупост“. Написано е през 1976 г. и разглежда противоречивата материя на глупостта. На глупавите хора се гледа като на група много по-могъща от всяка една мафиотска организация или икономическа структура, която при липса на правила, лидери или манифести успява да работи много ефективно и в невероятна координация.

Чипола поделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), бáлами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си)(1).

По популярност петте принципа на човешката глупост на Чипола се равняват на безбройните закони на Мърфи. С тази разлика, че Карло Чипола не само е реална личност, но и подкрепя своите насмешливи наблюдения за света с авторитета си на икономист от международна величина. „Алегро (ма;-) нонтропо“ е термин, с който в музиката се задава „весело, но не прекалено“ темпо. Двете хумористични есета, от които е съставена тази книга, са именно такива – весели, но със сериозен, даже драматичен подтекст.

Чипола пише „Ролята на подправките (и в частност на черния пипер) за стопанското развитие през средните векове“ и „Принципи на човешката глупост“ през 70-те години на ХХ век за най-близките си приятели. Скоро обаче предаваните от ръка на ръка копия така неконтролируемо се размножават, че авторът се вижда принуден да ги публикува официално, преди окончателно да са добили славата на народно творчество. Огромният успех на неговата карикатурна версия на средновековна Европа и на подялбата на хората на бáлами, умници, разбойници и глупаци оттогава насам е константа. Тук личи защо(2).


ПЪРВИ ЗАКОН - Винаги и неизбежно всеки един човек си мисли, че броят на глупаците, които се намират в обращение, е по-малък от реалното им количество.

Звучи като размита баналност или снобизъм, но животът доказва истинността на това твърдение. Както и да оценявате хората, с които ви среща животът, вие постоянно ще се натъквате на следните ситуации:
• Хора, за които винаги сте си мислели досега, че са рационални и интелигентни, изведнъж се оказват невероятни идиоти.
• Ден след ден, с неспирна монотонност, пред вас възникват глупаци в най-неочаквани места, в най-неочаквани ситуации и в най-неподходящото време, като в крайна сметка съсипват плановете ви.
Първият закон не ми позволява да назова конкретна числена стойност на това какъв е делът на глупаците спрямо общия брой на населението. Какъвто и процент да назовем, той винаги ще се окаже занижен. Затова, нека да обозначим процентното им количество просто с буквата „Г“.


ВТОРИ ЗАКОН - Вероятността даден човек да е глупав не зависи от каквито и да било други характеристики на това лице.

Културните тенденции, които са сега на мода на запад, предпочитат да се възприеме егалитарен подход към живота. Всички обичат представата, че хората са абсолютно равни във всички отношения. Особено големи усилия полагат генетиците и социолозите да докажат с внушителни формули и данни, че всички хора са равни. Насажда се представата, че все едно, всички хора са слезли от конвейера на някакъв съвършен в технологическо отношение завод за човешки личности. Ако един човек се окаже не съвсем равен на останалите, то това се приписва на неговото възпитание, а не на неговата природа.

Аз не съм съгласен с тази гледна точка. На базата на дългогодишни наблюдения и експерименти твърдо съм се убедил, че хората изобщо не се раждат с равни възможности. Някои от тях са глупави, други не са. Разликите се определят от природата, а не от културните фактори. Един човек се ражда глупав точно така, както се ражда с рижава коса или с „Б“ кръвна група, например. Той се ражда такъв по волята на Провидението. Въпреки че съм убеден, че част от хората са глупави по рождение, аз не съм реакционер и не се опитвам скришом да въведа класова или расова дискриминация. Твърдо вярвам, че глупостта се разхвърля привидно безразборно върху всички човешки групи и е равномерно разпределена между тях с някаква константна пропорционалност. Така стигаме до формулировката на втория закон, който гласи: „Вероятността даден човек да е глупав не зависи от каквито и да било други характеристики на това лице“.

Тук като че ли Природата е надминала себе си. Известно е, че тя управлява живота по доста мистериозен начин, за да поддържа относителната честота на определени явления на едно постоянно ниво. Определени пропорции винаги се поддържат, независимо от обстоятелствата. Например няма абсолютно никакво значение дали хората се размножават на Северния полюс или на екватора, дали съвкупяващите се двойки са напреднали индивиди или туземци, и дали те принадлежат на черната, бялата, жълтата или каквато и да било раса. При всички тези обстоятелства съотношението между раждащите се момчета и момичета е винаги една и съща константа, с лек превес към момчетата. Ние не знаем как Природата постига този забележителен резултат, но ние знаем, че за да постигне това, Природата работи с много големи числа. Най-забележителният факт се изразява в това, че тя съумява да разпространи глупаците в съвсем равни пропорции всред абсолютно всички слоеве и социални групи на населението.

При това няма значение дали работим с големи групи от хора, или с малки. Броят на глупаците във всяка една група, изразен в процентно отношение, е винаги един и същ. Нито един друг набор от наблюдавани явления не предлага такова поразително доказателство за всемогъществото на Природата.

Образователният ценз няма нищо общо с числото „Г“, (т.е. с процента на глупаците). Това потвърдиха многочислените експерименти над пет различни групи: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администрация и преподаватели. Когато анализирах групата на нискоквалифицираните работници, числото „Г“ се оказа по-голямо, отколкото очаквах (което е в съзвучие с Първия закон). Плащайки дан на модните културни тенденции, приписах това на социалните условия: бедност, дискриминация, липса на добро образование и т.н. Но като продължих изследването си всред представителите на тези, които заемат по-високите стъпала на социалната стълбица, аз установих абсолютно същото процентно съотношение и при белите якички и при студентите. Впечатляващи бяха и резултатите всред професорите, където се наблюдаваше абсолютно същият брой на глупаци в процентно отношение, както и в останалите категории.

При това нямаше значение дали изследвах голям известен университет, или малък провинциален колеж. Винаги, във всички случаи броят на глупавите професори, изразен в проценти, беше неизменно равен на числото „Г“.

Бях така объркан от резултатите, че реших да разширя изследванията си и върху специално подбрана група. Заех се с един истински елит: Нобеловите лауреати. Но дори и върху тази много малка група избраници природата потвърди своите върховни правомощия: „Г“ процента от тях се оказаха глупави.

Тази идея е доста трудно да се преглътне, но многочислените изследвания потвърждават нейната фундаментална достоверност. Вторият закон за глупостта е абсолютно железен и не допуска никакви изключения. Феминистките движения ще подкрепят Втория закон, тъй като според него глупачките всред жените не са повече от глупаците всред мъжете. Представителите на страните от третия свят може да се утешат с мисълта, че хората в развитите страни не са чак толкова развити. Изводите от Втория закон са плашещи. Те показват, че няма абсолютно никакво значение дали ще започнете да се въртите в британското висше общество, или ще се преместите да живеете в Полинезия, където ще се сприятелите с местните главорези. Няма значение дали ще се заточите в манастир, или ще проведете остатъка на живота си в казино, заобиколени от жени с леко поведение. От гледна точка на Втория закон, във всички тези случаи на вас винаги ще ви се налага да се сблъсквате с еднакво количество идиоти, чийто брой винаги (Първи закон) ще надминава вашите очаквания.

ТРЕТИ (ЗЛАТЕН) ЗАКОН - Човек е глупав, ако причинява вреда на другите, като от това не само не извлича полза за себе, ами често дори сам си причинява вреда.

Третият закон постановява, че човешките същества се групират в четири основни категории – наивници, умници, бандити и глупави. Те лесно се разпознават по четирите зони, дадени на графиката. Ако Иван се занимава с определена дейност, която му носи загуба, но в същото време тя принася полза на Петър, то значи Иван е наивник. Ако Иван прави нещо, от което има полза не само той, но и Петър, както вероятно и много други хора, то значи той е умник. Ако действията на Иван принасят полза само на него лично, но от това страда Петър или други хора, то значи Иван е бандит. И накрая глупакът Иванчо се намира в четвъртата зона, където загуби търпят както той самият, така и всички, които го заобикалят. Така достигаме до Третия закон, който гласи: „Глупакът, това е човек, чийто действия причиняват вреда на другите, но от това самият той не извлича полза, а често по този начин той и на самия себе си причинява вреда.“

Хората, които разсъждават рационално, имат най-големи проблеми в усвояването на Третия закон. Обикновено, когато се сблъскат с него за първи път, те инстинктивно проявяват недоверие и скептицизъм. Това е така, защото разумните хора практически не са в състояние да разберат неразумното поведение. Но нека да оставим теоретическата плоскост и да дадем примери от ежедневието. Всеки може да си спомни случаи, когато някой е предприел такива действия, от които той самият да се е обогатил, а вие да сте загубили. Значи сте се срещнали с бандит. Можете да си спомните и други случаи, при които другият човек е загубил, а вие сте спечелили. Значи той е бил наивник. Вероятно е имало случаи, когато всички са спечелили. Значи сте си имали работа с умник. Всички тези епизоди наистина се случват в живота.

Но ако се замислите, ще видите, че това не са събитията, които най-често ни се случват. Ежедневието ни предимно се върти около случаи, в които губим пари и/или време, и/или енергия, и/или апетит, и/или нашето добро настроение, и/или нашето добро здраве, и всичкото това става поради невъобразимото действие на някакво нелепо създание, което няма абсолютно нищо да спечели от това, което прави, но въпреки всичко извършва определени действия, като по този начин ни причинява редица смущения, неудобства, притеснения, обърквания, трудности и вреди. Никой не знае, не разбира и не може да обясни защо въпросното нелепо създание прави нещата, които прави. Именно това обърква умните хора: те се опитват да намерят рационалните причини за случващото се. А такива просто няма. Има само една-единствена причина – въпросното същество е глупаво.

ЧЕСТОТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Повечето хора не действат последователно. При определени обстоятелства дадено лице действа интелигентно, а при други обстоятелства същото лице действа наивно, а при трети обстоятелства може да се намери в ролята на бандит. Единственото важно изключение от правилото е представено чрез категорията на глупавите хора, които почти никога не излизат от собствената си зона на глупаво поведение.

Така че можем да кажем, че всеки един човек, на базата на неговите постъпки, може да бъде разположен някъде в четирите зони на графиката. Той може периодически да се премества от един квадрат в друг или да прескача някъде по средата между два квадрата. Но общо взето, средностатистическото изследване на неговите действия ще го постави през повечето време в една или друга категория. На тази основа могат да бъдат направени определени важни изводи относно бандитите и глупците.

Идеалният бандит това е този, който вреди на другите, като в същото време извлича за себе си полза, равнозначна на вредата, която е нанесъл. Най-простата илюстрация е кражбата. Крадецът ви е откраднал сто лева, но не ви е причинил никаква друга вреда. Тоест идеалният бандит е направил така, че вие сте загубили сто лева, а той е придобил точно същото, което вие сте загубили – т.е. сто лева. Но в живота не всичко е толкова просто. Ако се прекарат още и диагоналите, ще се види, че целият бандитски квадрат може да бъде разделен на две части – едната клони повече към умниците, а другата – към глупаците. Идеални бандити рядко се срещат в живота. Обикновено те попадат или в единия, или в другия полуквадрат и във всеки от тях съществуват най-различни оттенъци на сивото.

Тези, които клонят повече към умниците, извличат за себе си по-голяма полза, а причиняват на останалите по-малко вреда. Такъв разбойник например може да ви открадне застрахованата кола, като в процеса не наранява физически никого. Така той печели кола, а на вас застрахователната компания ви връща парите за нея. В случая губи застрахователната компания, която си връща парите с леко повишение на застрахователните вноски от следващата година. Ударът се поема от всички застраховани хора едновременно и затова той се усеща от всички, но в много омекотен вариант. Така действа разбойникът-умник. Той е толкова по-умен, колкото по-близо до хоризонталната ос се намира. В живота се срещат малко такива умни бандити.

Другите, които попадат във втория полуквадрат, са тези, които нанасят много по-голяма вреда на останалите, отколкото извличат полза за себе си. Това са например тези, които убиват някого, за да му вземат 50 лева. Това са бандити-глупаци. В тази категория влизат и генерали, които предизвикват огромни унищожения и загуби на хиляди човешки животи, просто за да могат да получат някакъв медал.

Честотното разпределение на глупците кардинално се различава от това на разбойниците. Докато гангстерите по принцип се разпределят върху доста широка площ на графиката, то глупците са изключително съсредоточени почти само в самия диагонал, който излиза от централната точка на графиката О и се спуска надолу, разделяйки квадрата на глупците на два равни полу-квадрата. Глупците постоянно нанасят вреда на другите. При това те правят това единствено поради своята глупост, като не извличат от това за себе си никаква полза. Колкото по-близо до вертикалната ос се намира глупакът, толкова по-голяма вреда нанася той със своите действия и на самия себе си.


СИЛАТА НА ГЛУПОСТТА

Не е трудно да си представим мащабите на поражението, което глупаците нанасят на останалите, когато те попаднат в управленческите органи на държавата. Когато те са натоварени с политически и социални пълномощия, тяхната разрушителна мощ нараства експоненциално. Но тук трябва да отделим специално внимание на това какво именно ги прави толкова опасни за останалите.

Глупавите хора са опасни най-вече с това, че умните хора не могат да предвидят техните бъдещи действия. Умният човек може да разбере логиката на бандита, защото поведението на бандита е рационално – той винаги иска да получи повече блага, отколкото заслужава, и при това не е достатъчно умен, за да си ги заработи. Понеже бандитите са предсказуеми, против тях може да се изгради някаква защита. А да се прогнозират предварително действията на глупеца е практически невъзможно. Той ще ви навреди без всякаква причина, без да прави предварителни планове, без да има някаква определена цел. Той се появява на най-неочакваното място, в най-неподходящото време и извършва възможно най-безумното и най-непредсказуемото действие. Вие нямате абсолютно никакъв начин предварително да се досетите къде, как и по какъв начин той ще ви нанесе съкрушителен удар. Когато се конфронтират един глупец и един умен човек, то при всички случаи умният човек е оставен на пълното благоволение на глупака. Тъй като действията на глупавите хора не подлежат на абсолютно никаква логика, то следва, че:

а.) глупакът винаги ни изненадва със своите действия.
б.) дори когато сме наясно, че глупакът ни е атакувал, няма никакъв способ за рационална защита, тъй като действията на глупака не се подават на рационално обяснение.

Именно понеже действията на глупака са абсолютно хаотични и ирационални, това прави защитата изключително проблематична. Освен това всякаква контра-атака се отдава изключително трудно. Това е все едно да се опитваш да стреляш по един предмет, който обаче не се подчинява на нормалните физически закони, а е в състояние да придобива най-различни форми, да се появява, да изчезва и да може да извършва тотално непредсказуеми движения. Дикенс пише по този въпрос следното: „Ако притежава достатъчно глупост и здрав стомах, човек може да посрещне всякакви несгоди“. Шилер допълва: „Против глупостта са безсилни даже боговете“.


ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН - Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.

Наивниците трудно разпознават глупаците, което не е учудващо. Удивителното е това, че разрушителната мощ на глупаците винаги бива недооценена както от бандитите, така и даже от най-умните хора. В присъствието на глупак, те се разпускат и се наслаждават на своето интелектуално превъзходство, вместо незабавно да се мобилизират и да се опитат да направят всичко възможно да минимизират вредата, която глупакът може да нанесе по всяко едно време без каквото и да било предизвестие.

Най-разпространеният стереотип е, че глупакът вреди изключително само на себе си. Този подход е крайно неправилен, понеже се бъркат ролите на глупака с наивника. Някои умни хора се изкушават да използват глупаците за достигането на някакви свои користни цели. Но подобни маньоври почти винаги завършват с катастрофални последствия за тях, защото:

а.) подобни опити показват тотално неразбиране на природата на глупостта.
б.) те дават допълнително поле за изява на глупостта.

Можем да се надяваме че ако притежаваме много висок интелект ние ще сме в състояние да предвидим и да победим глупостта. Понякога, в известна степен това може и да ни се отдаде донякъде. Но тъй като поведението на глупака е хаотично, ирационално и непредвидимо, практически е невъзможно да се предвидят всички възможни бъдещи глупави действия, които глупакът може да предприеме. Рационалният анализ на една глупава ситуация е напълно безсмислен. Ние никога не бихме могли да знаем каква точно ще е следващата „гениална идея“, която ще щъкне в главата на глупеца, как и кога той ще я реализира, и как той ще реагира на бързо променящите се обстоятелства, които ще последват. В такава неравна битка колкото и да е умен един човек, много скоро той може да бъде тотално унищожен от някой глупав ход на своя противник.

Затова Четвъртият закон гласи, че разрушителната мощ на глупостта е винаги недооценена. В продължение на много векове и даже хилядолетия безброй много хора не са вземали предвид Четвъртия закон и това е донесло на човечеството неизчислими загуби както в личния, така и в обществения живот.

ПЕТИ ЗАКОН – Глупаците са най-опасният тип хора. Глупаците са даже по-опасни от бандитите.

Вместо да говорим за индивидуални оценки, нека сега да вземем целокупното обществено благосъстояние. Нека да го разгледаме в контекста на алгебрическа сума на състоянието на отделните индивиди, като помним какво гласи Петият закон, а именно, че глупаците са най-опасният тип хора. Следствието на това твърдение е, че те са даже по-опасни от бандитите.

Резултатите на действията на идеалния бандит се изразяват просто в преминаването на благата от ръцете на един индивид в тези на друг. От гледна точка на обществото нищо не се променя. Общото благосъстояние на нацията се запазва. Ако всички членове на едно такова хипотетично общество биха били идеални бандити, то то би се намирало в застой. Целият бизнес в такова общество би се свел до постоянното преместване на пари и средства от едни джобове в други, но като цяло сумарното благосъстояние на всички негови членове би си останало неизменно. С други думи, ако цялото общество би се състояло само от идеални бандити, то тогава системата би се радвала на стабилност. Такова е положението в повечето страни, където властите са корумпирани и всички граждани заобикалят закона. Всеки дава рушвети на всеки, т.е. в страната се въртят постоянно едни и същи пари, но от цялата тази система обществото като цяло нищо не печели и нищо не губи. Ако повечето бандити клоняха към зоната на глупаците, то тогава такова общество би загнивало бавно, но не би се стигнало до сериозна всеобща катастрофа.

А сега, ако си представим, че обществото се състои само от глупаци, то тогава картината кардинално се променя. Глупавите хора причиняват загуби на останалите, като при това нищо не печелят за себе си. В резултат на това цялото общество драстично обеднява. От графиката се вижда, че всички, които се намират над хоризонталната черта (т.е. в горната половина на графиката) принасят полза на обществото, а тези, които се намират в долната част на графиката, вредят на обществото. Най-голяма полза носят тези, които се намират в горната дясна част (умниците), а най-голяма вреда носят онези, разположени в долната лява част (т.е. глупаците). С други думи за обществото са полезни всички умни хора, даже наивните интелектуалци, а дори и една част от неглупавите престъпници (тъй като те усъвършенстват поне самите себе си). А всички глупави бандити, и глупави наивници, усилват изключително много мащаба на разрушението, причинено на обществото от класическите глупаци.

Съгласно Вторият закон, броят на глупаците в едно процъфтяващо общество и в едно загниващо общество е винаги един и същ в процентно отношение и винаги е равен на числото „Г“. Да се мисли обратното би било голяма грешка. В какво се състои тогава разликата между едно прогресиращо и едно регресиращо общество? Какво прави едно общество процъфтяващо?

Разликата се заключава в това, че в едно регресиращо общество се забелязва следното:

а.) На глупаците е дадена много по-голяма свобода на действията.
б.) Забелязва се намаляване на броя на умниците, интелектуалците-наивници и умните бандити.
в.) Забелязва се увеличаване на броя на глупавите наивници и глупавите бандити.

Като се проследи ходът на историята винаги се забелязват определени едни и същи тенденции. Независимо дали страната се намира във възход или в падение, броят на глупаците в процентно отношение винаги е един и същ. Това важи както за класическите древни времена, така и за средновековието, така и за нашето съвремие. Обаче, когато една страна прогресира, на власт се намират достатъчно умни хора, които задържат активните идиоти и не им дават възможност да разрушат това, което умниците произвеждат.

Когато една страна се намира в регрес, количеството на глупаците в процентно отношение пак е толкова, колкото и във времена на прогрес. Само че тогава всред управляващия елит на страната се наблюдава обезпокояващ ръст на процента от бандити, като една голяма част от тях при това са и бандити-глупаци. Сред останалото население расте процентът на наивниците и най-вече на тези, които се намират в долната част на графиката, тоест особено силно се увеличава броят на глупавите наивници. Именно тази промяна в състава на иначе не-глупавото население предизвиква катастрофата, а не самият брой на глупаците, който и в двата случая си остава неизменен. Именно това погрешно разпределение всред управляващи/управлявани в неглупавата част на населението дава възможност на глупаците да проявят своята разрушителна сила в най-голяма степен. Към това се прибавя и либералното даване на много по-голяма свобода на действията на самите глупаци, както и обличането им в държавна власт. И така цялата държава отива по дяволите!


АСТРОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ГЛУПОСТТА

Написаното от Карло Чипола звучи добре и на пръв поглед не е нужно да се добавя нищо повече. Затова тези, които са прочели статията дотук и тя им е харесала, не е нужно да продължават нататък. Но съществува и една малка категория хора, които обичат да се задълбочават в темите, които четат и да достигат до сърцевината, тоест до самата езотерична същност на явленията. Именно за тази малка група хора съм написал следващите редове. Написаното може да бъде разбрано най-добре само ако човекът притежава поне някаква елементарна астрологическа подготовка и е прочел с интерес поне няколко страници от Рудолф Щайнер или Петър Дънов.

От написаното от Чипола става ясно, че възможно най-положителен резултат, както за самите себе си, така и за околните създават тези умници, които са разположени колкото се може по-високо в горния десен ъгъл на графиката. В същото време най-голяма вреда както за самите себе си, така и за околните създават онези глупаци, разположени възможно най-ниско в долния ляв ъгъл. Ако свържем тези две точки с права линия получаваме единият диагонал, за който няколко пъти се споменава в есето на Чипола. От астрологична гледна точка този диагонал се намира под управлението на планетата Меркурий. Именно тя управлява ума, комуникацията, общуването и мисълта на човека.

Според Втория закон, разпределението на умните и глупавите хора по тази ос е напълно равномерно, т.е. колкото и невероятно умни хора открием в горната част на диагонала, в противоположната му, долната част ще открием абсолютно същия брой идиоти. В Природата желязно се спазва законът за равновесието. На всяко действие винаги има равно по сила и обратно по знак противодействие. Затова броят на жените е равен на броят на мъжете, продължителността на деня за един годишен цикъл е равен на продължителността на нощта и т.н. От това следва, че умните хора и глупаците са равно разпределени по оста на Меркурий. Тоест, когато Природата създава един умен човек и го разполага в квадрата на умниците, в същото време тя създава и един глупак с точно противоположните качества и го разполага напълно симетрично в квадрата на глупаците. Така в Природата се поддържа равновесие.

Пет закона за глупостта - диаграма


Цялата графика е разделена от хоризонталната ос на две части – горна и долна. Хората, намиращи се в горната половина, се занимават със съзидание (било за себе си, било за останалите), а хората, разположени в долната половина, се занимават с разрушение (било със собственото си разрушение, било с това на околните). Цялата горна половина на графиката можем да наречем „Поле на Юпитер”, с ключови думи изобилие, съзидание, богатство, неизчерпаемост, щедрост, бял учител. Цялата долна половина на графиката можем да наречем „Поле на Плутон”, с ключови думи разрушение, смърт, страдание, обновление, регенерация, прозрение, черен учител. Същата аналогия присъства и в древногръцката митология, където Зевс (Юпитер) е управлявал надземния свят, а неговият брат Хадес (Плутон) е управлявал подземния свят.

От друга страна, вертикалната линия също разделя графиката на две равни части – лява и дясна половина. Действията на хората, които се намират в лявата половина, са насочени към другите, а действията на тези, разположени в дясната половина, са насочени към самите тях. Тези, които действат за другите, могат както да умножават техните материални ценности (ако се намират в горната част на графиката), така и да разрушават благата им (ако са разположени в долната част на графиката). Често и в единия, и в другия случай те не знаят какво точно правят, понеже се управляват невидимо от скрити канали. Цялата лява половина можем да наречем „Поле на Нептун”, с ключови думи безкористна любов, саможертва, неяснота, хаос, замъгленост.

Някой може да възрази, че глупаците причиняват вреда както на себе си, така и на останалите, тогава за каква безкористна любов става въпрос? Но истината е, че те правят това напълно безсъзнателно. Техните подбуди не са целенасочено вредителски. Напротив, през повечето време, те са задвижени от добри намерения. Но знае се, че целият път към ада е осеян с добри намерения. По силата на това, че тези хора са глупави, крайният резултат от техните действия е разрушителен както за останалите, така и за самите тях. Тоест, те също се жертват за другите, макар и по напълно нерационален, идиотски начин, от който никой не печели. Но това е заложено в астрологическата им конфигурация, за да има равновесие с кармата на умниците-съзидатели.

В дясната половина на картата попадат онези, които работят за себе си. Там е разположено полето на Марс. То е един вид пълна противоположност на лявото поле. За него ключовите думи са егоизъм, желание за лично облагодетелстване, ясност на целите, пробивност и смелост. Това са хора, които знаят какво искат и как да го постигнат. Те също се разделят на две групи –горна и долна. Тези, разположени отгоре, развиват себе си, като в процеса използват съзидателни методи (умници), а тези отдолу извличат полза за себе си чрез разрушението, което причиняват на останалите (това са бандитите).

Графиката има и още един диагонал, който минава от най-горната лява част и достига до най-долната дясна част. Това е линията на Венера. Под нейно управление се намира Любовта. Виждаме, че двата диагонала на схемата са всъщност Умът и Сърцето. И тук нещата са поставени по същия начин. В горната половина имаме плюсови значения за любовта, т.е. колкото по-нагоре отиваме, толкова повече любов има в наличие (алтруизъм), а в долната половина нейните значения са минусови. Колкото по-надолу се спускаме, толкова по-осезателно се забелязва нейната липса, т.е. в тази зона говорим за наличие на изключително силен егоизъм.

Малцина се движат точно по вертикалната ос в нейната горна част. Те са намерили правилния баланс между разума и сърцето и напредват нагоре по пътя на Слънцето. В този смисъл те са нещо средно между наивници и умници. Знаем, че Бог се проявява в три ипостаси – Отец, Син и Свети Дух. В края на този път ги очаква едната ипостас, Синът, Христос, който пръв е намерил това равновесие. По логика, за всеки един човек, изкачил се по този светъл път, следва да намерим и един друг, който се спуска със същата скорост надолу към мрака по линията на Луната, за да стигне в бездната до пълната противоположност на Слънчевия Дух.

От казаното следва, че в зависимост от това в коя точно част на графиката се намира, човекът може да клони повече или по-малко към някоя от основните типове планети. Например, човекът може да е умник, но да е разположен много близо до хоризонталната ос. Там той попада под силното влияние на Марс. Или умникът може да се намира по-близо до вертикалната ос. Там той ще е под силното влияние на Слънцето. Тези умници, които се намират абсолютно точно по средата (тоест на самия диагонал), се намират в равновесие със съзидателните сили на Слънцето и егоистичните сили на Марс. Те напредват нагоре по диагонала към втората ипостас – тази на Отец, Урановата зона.

Уран управлява общественото устройство, иновациите и научно-техническия напредък. Като се има предвид, че вече сме навлезли в епохата на Водолея (с управител Уран), следва, че умниците, разположени именно на тази ос, ще играят ключово значение за бъдещото развитие на обществото. Мимоходом може да се отбележи, че в картата на България Слънцето и Уран се намират в много точен съвпад, което показва, че една голяма част от българите, които ще играят ключова роля в бъдещото развитие на нашата държава и в света, се намират в най-горната част на графиката, по средата между линиите на Уран и Слънцето. Същият съвпад, само че с по-широк орбис на Слънце и Уран се наблюдава и в картата на Русия.

По силата на закона за равновесието можем да се досетим, че на това количество българи, тръгнали по този светъл път нагоре се пада абсолютно същото количество глупци с привкус на бандитизъм, които се спускат симетрично надолу в долната част на графиката. Но както и самият Карло Чипола отбелязва, проблемът не се състои в това, че такива хора съществуват. Те винаги са съществували и винаги ще ги има, Техният брой в процентно отношение винаги ще се равнява на константата „Г“. Проблемът е в това, че те са допуснати в държавното управление. Там, поразяващият ефект, който те нанасят на останалите, е неимоверно голям. За да може една страна да прогресира, трябва начело на държавното управление да се поставят умници (каквито несъмнено има много в България), които да озаптят глупците и бандитите и да не им дават възможност да разрушават това, което умниците и наивниците произвеждат.

Всъщност, и при държавите битката се води по абсолютно същия начин, както и при хората. В тази битка участват пак същите свръхсетивни същества. В християнския лексикон се използват понятията Бог и Дявол. Най-общо казано Бог се старае да повдигне човека нагоре, а Дяволът се старае да го дърпа надолу. При държавите принципът е абсолютно един и същ. Когато взимат превес горните сили, тогава държавата върви напред и прогресира, когато надделяват долните сили, настъпват регрес и разруха. Духовната наука нарича нещата с още по-конкретни имена. Трите ипостаси на Дявола са Ариман, Сорат и Луцифер, които са пълната противоположност на трите ипостаси на Бога – Отец, Син и Свети Дух.

За възникването и проявата на глупостта е отговорен пряко Ариман. Това същество в никакъв случай не бива да се подценява. То нито е глупаво, нито е неразумно. Точно обратното – то е самото олицетворение на върховния сух интелект и перфектен разум, само че с отрицателен знак. То е изобретило и управлява глупостта, като средство за тотално разрушение. Когато един идиот се появява точно в най-неподходящото време и извършва най-налудничавото действие, с което предизвиква възможно най-силния разрушителен ефект, това в никакъв случай не може да се приеме за някакво нелепо съвпадение. В Природата съвпадения няма. Там нищо не се извършва случайно. Във всяко едно нещо има закономерности. В глупостта също. Закономерността при нея е, че тя винаги и при всички обстоятелства води до разрушения. Следователно, глупостта нито е възникнала случайно, нито действа сляпо. Глупостта е напълно съзнателно контролиран процес от Ариман, чиято крайна цел е да предизвика колкото се може по-голямо разрушение. „По делата ще ги познаете“.

Самите глупаци не осъзнават какво правят. Те са просто едни безсъзнателни оръдия, чрез които Ариман провежда своята политика на съзнателно и целенасочено унищожение на човечеството. Наивниците нямат достатъчно ум в главата, за да проумеят ситуацията, камо ли да се борят с нея. Бандитите се интересуват преди всичко от самите себе си и нито имат желанието, нито мотивацията, пък и нямат достатъчно интелектуален капацитет, за да се борят с глупостта. Единствените хора, които могат да се борят с глупостта, това са умниците. Те трябва да разберат, че е техен свещен дълг да направят всичко възможно разумността да победи глупостта.

Затова в присъствието на глупостта, те в никакъв случай не бива да се разпускат и да се наслаждават на собственото си интелектуално превъзходство. Недооценяването на противника е най-лесният начин да се загуби битката. Трябва да се разбере, че идиотизмът е точно толкова изобретателен, колкото и гениалността, понеже това са двата противоположни края на оста на Меркурий. Ако се вгледаме в действията на един отделен глупец може би няма да намерим логика в неговото поведение. Но ако разглеждаме действията на всички глупци по света, взети заедно, то тогава логиката на техните действия става съвсем очевидна – нейната крайна цел е тоталното унищожение на човешкия род. Именно това цели Ариман.

И понеже това същество винаги действа в мрак, ние трябва да сме особено предпазливи по отношение на неговите действия и да ги осветяваме с изобилна светлина винаги и при всички обстоятелства. Докато това същество действа в мрак, хаос и неяснота (а всичкото това го има в изобилие в долната лява част на графиката), то съвсем спокойно и незабелязано достига целите си. Именно това е една от причините, поради които качеството на доброто образование беше тотално разбито по целия свят. В основата на това явление стои пак Ариман. Целта е ясна: трябва да останат колкото се може повече глупаци, глупави наивници и глупави бандити. Именно тогава Ариман има огромно поле за действие, върху което да разгърне мащабна унищожителна кампания против човечеството. После може да се каже: „Те сами са се запалили. Те сами са се застреляли. Те сами са се убили“. И ако хората не са наясно какво става, а преписват случващото се просто на глупостта на един или на друг човек, толкова по-добре за Ариман. Тогава той продължава победния си ход напред с пълна сила, без да има реално кой да го спре.

За да разбие образователната система, например, Ариман използва едно от главните си оръжия – управлението на паричните потоци. Първо студентите се превърнаха в клиенти, а преподавателите в нещо като обслужващ персонал за студентите. После студентите започнаха да теглят огромни заеми, което доведе до тяхното икономическо заробване. И трето, учебните заведения започнаха да се управляват от мениджъри, чиято крайна цел изобщо не е усвояването на учебния материал, а извличането на максимални печалби. Всичко това просто съсипа целия образователен процес, който стана в тези условия напълно невъзможен навсякъде по света, където е въведена тази система. За да може да се върне доброто образование, както преди, трябва парите (т.е. Ариман) да бъдат извадени от уравнението.

В крайна сметка, вследствие на това, че беше разбита образователната система изключително много нарасна по света броят на глупаците. Човек, който преди 20-30 години би бил възприеман като глупав, днес се счита за средно-интелигентен. При такова голямо количество глупаци Ариман има огромно поле за действие. Масовото оглупяване на населението в момента е една от най-големите заплахи за човечеството, понеже тази ситуация притежава огромна разрушителна мощ. И всичко започна с уж „невинното“ въвеждане на такса за получаване на образование.

Най-голямо поражение нанасят глупаците в държавното управление. Там те, по думите на Чипола (пети закон) са по-опасни дори от бандитите. В момента, международното финансово-олигархично задкулисие използва парите като метод да поставя глупаци в държавното управление на едни страни и умници в други. Това съвсем не е учудващо, като се има предвид, че Ариман управлява парите. Именно той отговаря за движението на финансовите потоци. Обърнете внимание как те се движат винаги така, че да се натрупват именно в държавите, където това свръхсетивно същество има засилено влияние, като в същото време други страни (в това число и България), където всред народа има силно неосъзнато противодействие на неговите действия, парите магически се източват.

Един от инструментите за постигането на тази цел е поставянето във висшите ешелони на властта на специални хора, които принадлежат към една или друга категория. В западните страни по план е заложено материално процъфтяване, за да се докаже силата и мощта на Ариман. Там винаги по някакъв мистериозен начин на власт идват общо взето умници. А в други държави, където на Ариман се противодейства, на власт идват идиоти със засилен бандитски привкус.

Но дори и най-големите умници, дошли на власт, ако не се придържат към висшите човешки ценности, много бързо завличат всички граждани в сатанински ценности. Където господстват парите, там на власт е сатанизмът. Това е много опасна тенденция, понеже хората не виждат, не разбират и не осъзнават какво всъщност става. По този начин държавата, външно погледнато, уж материално процъфтява, а всъщност отвътре се разлага морално.

Но това е само един от триковете на Ариман. Както обичайно той лъже и заблуждава хората, че е отговорен за тяхното благосъстояние. Всъщност самият той не създава материалните блага. Той по-скоро ги унищожава. Той е отговорен само за движението и разпределението на финансовите потоци. Самите материални блага се създават от Юпитер. Затова, ако „отгоре“ е взето решението една държава да оцелее, то тя ще оцелее винаги и при всички обстоятелства, независимо колко се източва от нея и колко неефективно е нейното управление.

Но ако действията на Ариман се озаптят от умните хора и на власт вместо идиоти и бандити бъдат поставени умници и наивници, то една такава страна много бързо (буквално за броени години) би навлязла в период на благоденствие. Единственият антидот на действията на Ариман е чистото, ясно, обективно и правдиво мислене. Затова всички що-годе останали интелигентни хора, трябва да се обединят около осветяването на Истината, винаги и при всички обстоятелства! А когато диагоналът на Истината се кръстоса с диагонала на Любовта в равномерно съотношение, и се премине в горната страна на графиката, държавата ще излезе от тъмнината на Ариман. Тогава, тя ще тръгне нагоре по линията на Слънцето през полето на изобилието на Юпитер, за да достигне крайната си цел – държава, в чието управление са заложени Християнски ценности.

ПРЕПРАТКИ:
1. Уикипедия, Карло Чипола. http://bg.wikipedia.org/wiki/Карло_Чипола
2. http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=293
3. https://docs.google.com/document/d/1dA-ZoY25k0PWtG2ffjHBBt3iWp0yJN1E1sa31Q-zcgo/edit?pli=1
4. http://mtrpl.ru/stupidity