Translate

вторник, 12 май 2015 г.

Какво се случва в Македония?


Преди известно време в столицата на Македония – Скопие опозицията се опита да завземе сградата на правителството. Около 2 хиляди протестиращи палеха кофи за боклук, обръщаха полицейски автомобили и разрушиха част от сградата на правителството. Всичко това удивително много прилича на Киевския майдан.

През февруари тази година опозицията в Македония подаде сигнал придружен със записи на телефонни разговори, чрез които властта се обвинява в подслушване на всички опозиционни лидери.  Така  и не стана ясно откъде и как опозицията се е сдобила с тези записи. Защото ако те самите са ги направили, значи те са нарушили закона. А ако някой им ги е дал, то значи служби на чужди разузнавания се намесват във вътрешната политика на страната. Така или иначе бомбата предизвика очаквания ефект. И ако всичко това ви звучи доста познато, то е защото този сценарий вече е изпробван в българската действителност. Достатъчно е да си спомним сагата с незаконното използване на СРС-та.

А преди няколко дни в нашата съседка се стигна и до следващата драма. Косоварите от Армията за национално освобождение (АНО) пресякоха незаконно територията на Македония с оръжие в ръка. Целта им е била да нападнат държавни институции в страната и да доведат до свалянето на премиера Никола Груевски. Това пък вече прилича на либийско-иракско-сирийско-афганистански сценарий.

Така или иначе от цялата тази работа става ясно, че „някой изключително силно желае настоящата власт в Македония да се смени. Но кой? Настоящият премиер на Бивша югославска република Македония (БРЮМ) е на власт вече от 9 години. Той е обвиняван в корупция, в шуробаджанащина, в ограничаване свободата на медиите и т.н. Всичко това е до болка познато и на българските граждани. Всички тези явления ги има и в България и то от много години. Защо обаче нашето правителство е „добро“, а македонското е „лошо“? С какво сме чак толкова различни? Може би по степента на послушание?

По принцип в малките държави борбата с такива уродливи явления като шуробаджанащината е винаги доста трудна. Независимо от това какви хора идват на власт, рано или късно те неизбежно започват да назначават свои хора на ключови позиции в държавата. Това е особено вярно за държави, чието население е около 2 милиона, тоест когато цялата държава е все едно колкото една София. При това трябва да имаме предвид, че около една четвърт от населението там са етнически албанци. Става ясно, че при това положение възможностите за назначаване на държавни длъжности на хора, които изобщо не се познават, никога не са се виждали през живота си и по никакъв начин не са свързани помежду си са меко казано силно ограничени.

Що се отнася до корумпираността на политиците, то при сегашния политически модел, който е наложен в света като че ли това е възможно най-необходимото условие, за да може дадена личност изобщо да влезе в политиката. В началото на българския преход например в България дойде един некорумпиран премиер на власт (Жан Виденов) и ние видяхме колко време успя да се задържи той на тази позиция и каква беше неговата съдба. В скоби тук можем да припомним, че на него тогава му бяха необходими около 1 милиард долара, за да избегне фалита на банковата система. Тези средства обаче тогава му бяха категорично отказани отвсякъде. Затова пък на сегашното правителство им предлагат щедро 16 милиарда лева напълно безпроблемно. Защо ли?

Но така или иначе ясно е, че корумпираността на политиците изобщо не е най-големият проблем  на световния управляващ елит. А относно свободата на медиите е просто смешно да се говори. В съвременния свят нито една държава не може да си позволи свобода на медиите в истинския смисъл на думата, като в това число слагам естествено и най-развитите капиталистически държави и на първо място - САЩ.  Така че логично възниква въпросът защо е толкова силен натискът по няколко различни сценария да се смени на всяка цена премиерът Никола Груевски и то именно сега? Девет години той не пречеше на никой, а сега изведнъж изключително силно започна да пречи. Нима той изведнъж стана по-корумпиран от обичайното или внезапно отпреди няколко дни започна да заглушава още повече македонските медии? Да не би да е пратил в някоя телевизия около 100 полицаи с цел да я спре?

На френски има една поговорка „Cherchez la femme“, което означава „Търсете жената“. С други думи в основата на всяко голямо престъпление като повод за извършването му има замесена някаква жена. Тоест, тя самата може и да не е извършила престъпления, но се явява причината мъжете около нея да ги извършват. А в съвременната политика (особено в югоизточна Европа) във всяко голямо престъпление е замесена руската газова тръба. Затова можем да преименуваме поговорката така: „Търсете Южен поток“. Всъщност той сега вече се казва Турски поток, но това не е същественото. Същественото е, че фабулата около този огромен руски проект не само не е приключила, но сега тепърва започва да се заплита все повече и повече.

Цялата предистория на този печален за България казус е описан подробно в статията ми „България между ЕС и Русия: от два стола на земята“ (5). Затова тук няма да я повтарям цялата, а ще кажа само най-главното. На енергийния пазар в Европа съществува голяма концентрация. Само три фирми контролират лъвския пай от целия бизнес. Това са Royal Dutch Shell, която е наследница на Източноиндийската компания от 17. и 18. век, британската BP, която води своя първоначален капитал от английската колонизация на света и френската Total, чийто активи са наследени от експлоатацията на съответните френски колонии. Схемата, по която тези три компании оперират не се различава принципно от това, което те винаги са правили. Разликата се състои само в това, че в предишните векове те са крадели богатствата на колониите си с кораби, а сега го правят с пренос на енергийни продукти, например с газопроводи и нефтопроводи. Събрани заедно капиталите на тези три компании възлизат на 1103 милиарда долара, т.е. на 1 трилион и 103 милиарда. За сравнение капиталите на „всемогъщия“ Газпром възлизат едва на 158 милиарда, а тези на италианския концерн ЕНИ са приблизително същите - около 154 милиарда.   

За да могат да пробият монопола на европейския пазар Газпром и ЕНИ се обединиха около проекта Южен поток, за да предлагат алтернатива срещу останалите три изключително  мощни компании. Това не се хареса както на самите европейски енергийни монополисти, така и на задокеанските господари. За първите причината е ясна – те не желаят да се разделят с монопола си върху европейския енергиен пазар. За вторите целта е също конкретно определена – те не желаят Русия да стъпи на енергийния пазар в югоизточна Европа. Тяхната цел от много години е да вкарат клин между Русия и Европа, защото за Америка няма нищо по-страшно от това енергийните ресурси на Русия да се обединят с европейските технологии. Ако това се случи, се създава огромна евро-азиатска зона, която се явява директна заплаха за американските световни геополитически интереси. Ето защо американците заедно с европейските енергийни монополисти обединяват своите усилия и правят всичко възможно това да не се случи.

Тези западноевропейски и американски лобита извадиха голям късмет с Бойко Борисов. Той е човекът, който е пряко отговорен за спирането на три огромни руски инфраструктурни проекта в България. Това са „Бургас – Александруполис“, атомната електроцентрала в Белене и газопроводът Южен поток. Днес вследствие на неговата политика България е официално отписана от всички възможни пътища за крупно инфраструктурно развитие. Освен това е съсипана и армията ни, населението е паднало под критичния минимум, а икономиката ни се намира в будна кома. Затова на нас никой не гледа със сериозно око и никой не ни зачита. Просто защото нашата дума в международната политика при това положение няма начин как да се чуе.

Но в Македония нещата не стоят така. Никола Груевски е изключително обигран, опитен и ловък политик. Той не се поддава на шантаж, държи се пределно честно пред избирателите си, не шикалкави, не лъже, не увърта и не страда от амнезия, когато му е изгодно. Той винаги досега е заявявал в прав текст (и продължава да го прави), че за нищо на света няма да допусне в Македония на власт да дойдат хора, които са финансирани от САЩ. Вероятно именно поради това се организират толкова много опити да бъде свален от власт. Впрочем всички тези опити досега се оказаха неуспешни.

Първо миналата зима се опитаха да му спретнат „цветна революция“. Той обаче надхитри всички и не само остана на власт, но и укрепи позициите си. Като видяха, че така няма да стане, режисьорите на македонския спектакъл опитаха с компроматите – това е познатият български сценарий. За целта те залагат преди всичко на ръководителя на македонската опозиция Зоран Заев. В момента той е депутат, кмет е на родния си град Струмица от 2005 г. и е председател на опозиционната партия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) (1).

Всъщност спорно е доколко тази партия е действително социалдемократическа. Тя е наследница на Македонската комунистическа партия, така че можем само да предполагаме от какви кадри са изграждани нейните структури (2). До 2004 г. председател на партията е Бранко Цървенковски, който е отявлен българофоб, възпитан и закален в духа на провежданата с десетилетия антибългарска политика в тази република. След това той става президент, а Зоран Заев става неговият наследник в партията. През 2009 г. следва нова рокада. Президентският мандат на Цървенковски изтича и той пак се връща на председателското място в партията. След това от 2 юни 2013 той повторно преотстъпва мястото си на Зоран Заев. Виждаме всъщност, че Бранко Цървенковски и Зоран Заев са двете страни на една и съща монета. Какво ни дава право да мислим, че възгледите на Заев са по-малко българофобски отколкото тези на неговия съратник?

Да вземем например основното послание на така наречения Социалдемократически съюз. Той гласи, че провежданата в момента политика от Никола Груевски е предателска, ренегатска, пробългарска и българофилска. От което автоматично следва, че всеки един човек в Македония с българско етническо или историческо самосъзнание е предател на македонските национални интереси. Какво „социалдемократическо“ има в подобни неонацистки възгледи? Дори и един най-бегъл преглед на публикациите във Фейсбук на симпатизанти на тази партия ще ви убедят, че тя е съставена предимно от „бивши“ македонски югокомунисти, които патологично мразят България, следват някакви изфабрикувани фалшификации на историята,  и в действията си се ръководят от чиста проба шовинизъм.

Един пример. Социалдемократическият съюз (СДСМ) беше на власт до 1998 г. По това време не бяха подписани никакви спогодби между България и Македония, тъй като управляващите тази партия така и не можаха и не искаха да постигнат компромис с българските власти относно „езиковия спор“ и формулировките при подписването на договори между министерствата и ведомствата на двете страни. Трябваше това правителство да падне и на власт да дойде Никола Груевски, за да се раздвижат нещата. Скоро след това, през февруари 1999 г. тогавашният министър-председател на република България Иван Костов и тогавашният председател на правителството на република Македония Любчо Георгиевски успяха най-сетне да подпишат Декларация за добросъседство (3).

Така че ако се следват българските национални интереси, трябва незабавно да бъдат осъдени домогванията до властта на СДСМ, особено ако те се правят по силов и недемократичен начин и особено ако за това се привличат мюсюлмански бойци от чужди територии. Вместо това, вчера нашият премиер посъветва Груевски едва ли не доброволно да се оттегли от властта. „Дал съм пример какво се прави, ако има недоверие поради една или друга причина, или вмешателство в едно правителство. След това народът сам си връща доверието“ – заяви той на 10 май 2015 пред журналисти.

След това с поучителен тон той препоръча на македонците да се вземат в ръце и да си отрегулират държавата. Все едно, че ние нашата държава сме си я отрегулирали, та сега ще даваме акъл и на македонците как да го направят. От това че безпрекословно следваме всички заповеди на ЕС, на НАТО и на САЩ за 25 години България всъщност е докарана на прага на трета национална катастрофа. Въпрос на много малко време е да се стигне до окончателния срив. Но не всички премиери на всички страни по света безпрекословно следват инструкциите отвън. Има и такива, които се стремят да защитават националните интереси на поверените им държави. И в дадения случай не ние даваме добър пример на Македония, а Македония ни дава отличен пример за това как трябва да се държи ръководството на една страна, когато то действително защитава националния суверенитет.  

Да, при това положение има опасност от покушения, „цветни революции“ и дори от нахлуване на въоръжени бойци от съседни територии. Но човек трябва да има определено мъжество да се изправи срещу тези предизвикателства и да поеме удара. В противен случай политиците не се държат като държавници, а като национални предатели, преследващи изключително само личните си интереси.

Някой ще каже, ако се следва подобна независима външна политика умират хора. Ето 8 полицая са убити, 30 са ранени и т.н. Да, това е вярно и тази статистика е действително печална. Но когато седим и си траем в „мирна“ България умират ежедневно много повече. Населението на България вече се стопи от 9 милиона на 7 милиона. Някои твърдят, че реално не са останали повече от 5 милиона души. Нека да предположим, че 2 милиона българи са имигрирали на запад. Къде са останалите 2 милиона? Това е ужасяваща загуба на човешки ресурси. България е дала най-много жертви по време на Първата световна война. Тогава са загинали 100,000 души. А сега в мирно време постепенно сме загубили около 2 000 000.

Ако се приведе истинската статистика за причините на смъртта на всичките тези хора ще бъдете просто ужасени. Една голяма част от тях са се самоубили, една друга част са измрели поради лошо здравеопазване, недояждане, лоши битови и санитарни условия, недоимък, психически заболявания, инфаркти, депресия и т.н. Достатъчно е човек да загуби желанието си за живот вследствие на целият този бардак, който се случва в държавата ни. А след като духът не желае да живее, то тогава и смъртта настъпва от само себе си по един или по друг начин.

А колко хора умряха при взривове във военни фабрики, срутени сгради без всякаква обезпечена безопасност на труда, катастрофирали камиони превозващи хора, брали билки за 7 лева на ден, хора откарани в кома в болницата, защото са попаднали в дупки по магистралата, колко бяха отнесени от наводнения, причинени от безхаберието на държавата за незаконната сеч в горите и безстопанствените язовири? Примерите са хиляди и те са вследствие на жалката ни и разнебитена държава. Някои биха казали, че е по-добре тези хора да бяха умрели геройски с пушка в ръка, отколкото да загиват по такъв жалък начин поеденично всеки ден вследствие на престъпното действие или бездействие на българската държава.

Така че ние най-малко можем да даваме съвети на македонското правителство, за това как те да си оправят държавата. Защото ако и те си я бяха оправили по същия начин като нас, най-вероятно досега нямаше да ги има изобщо на картата на света. В крайна сметка най-добре се смее този, който се смее последен. Ако македонците успеят да удържат на натиска и да прекарат все пак руската тръба през своята територия, това ще бъде огромен успех за тази малка държава. Тогава те ще държат козовете в ръцете си, а нашите политици ще трябва да се подмазват пред турци, гърци, македонци и сърби, барем някой се смили над тях и им продаде на тройни цени същата тази газ, която по идея трябваше да преминава през нашата територия.

Препратки:
1.       http://bg.wikipedia.org/wiki/Зоран_Заев
2.       http://bg.wikipedia.org/wiki/Социалдемократически_съюз_на_Македония
3.       http://e-vestnik.bg/18518
4.       http://www.focus-news.net/news/2015/05/10/2062275/boyko-borisov-za-situatsiyata-v-makedoniya-dal-sam-primer-kakvo-se-pravi-ako-ima-nedoverie-kam-edno-pravitelstvo-obzor.html

5.       http://lubomirtchervenkov.blogspot.com.au/2014/12/blog-post_10.html