Translate

четвъртък, 20 август 2015 г.

Заслужават ли българите суверенитет?


Почти всеки българин в последно време е чувал изказвания, че в България „няма държава“, че „държавата е абдикирала от своите функции“ или което е още по-лошо, че „българската държава работи против интересите на българите“. Всичко това се потвърждава и от астрологическа гледна точка, най-вече поради стационарността на прогресния Сатурн в астрологическата карта на българския етнос. Темата е развита подробно в предишната ми статия „България е вече официално под робство (за трети път)!“ Тъй като до края на статичността на прогресния Сатурн остават още само пет години, моментът е подходящ да се направи равносметка за това какво са постигнали българите за цялото това време, докато тази планета се е движела напред.

Последната Сатурнова статичност е била в сила от 1763 г. до 1778 г. Именно по това време Паисий Хилендарски написва своята „История славянобългарска“, с която се слага началото на един порив за нова българска държавност. От тогава до 2005 г. Сатурн се движи право напред. От 2005 г. до 2020 г. прогресният Сатурн е статичен, след което започва да се движи назад. Ретроградното му движение ще се запази до 2142 г., а след това планетата ще застане в нова зона на статичност. За тази бъдеща статичност е интересно това, че тя ще се развие на същия астрологичен градус, през който е преминавал Сатурн на 7 ноември 1917 г. (тоест по времето на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия). Повече информация на тази тема можете да откриете в книгата ми „България – прогноза за 21 век“. Тази бъдеща Сатурнова статичност ще продължи петнадесет години както обикновено, след което планетата отново ще продължи своето движение на прав ход.

Животът на един човек може да е опише кратко с няколко изречения. Родил се е еди-къде-си, израснал е еди-къде-си, образовал се е там и там, после е работил там и там, постигнал е това и това и накрая е умрял еди-къде-си. Така с няколко изречения се описва житието на един човек. И съдбата на един етнос пак така се описва. И в двата случая всичко се предопределя от движението на небесните тела. Възникнал българският народ еди-къде си. После еди-кога-си си създал държава на Балканите. В началото бил силен и си разширил границите. После дошли византийците, победили го и му затрили държавата. След известно време българският народ се вдигнал на въстание и успял да си изгради Втора държава. Обаче дошли османците и го поробили. Нямало го на картата на света българския народ в продължение на пет века. Но дошъл руският братски народ и с оръжие в ръка го освободил от османците. След това на българите им бил подарен този уникален шанс да си направят Трета българска държава. И просъществувала тя до 2005 г., след което де факто българите отново паднали под робство за трети път. Възниква въпросът: защо българите не могат да опазят националния си суверенитет? И после веднага възниква и следващият въпрос: като не са били в състояние три пъти да си опазят националния суверенитет, заслужават ли да го имат изобщо?

Ето на тези въпроси ще се опитаме да си отговорим съвсем накратко с помощта на астрологията. На първо място да подчертаем, че когато една планета се движи напред това по принцип означава напредък и развитие в областите, които тази планета управлява. Когато планетата се движи назад, това означава ретроспекция и преосмисляне на досега извършеното. Процесът представлява нещо като „две крачки напред, една назад“. Тоест, човекът прави нещо, но бърза. Като човек бърза, той допуска грешки. Така, че от време на време му се налага да се върне назад и да доискусури нещо в това, което вече е направил. После пак продължава напред.

Същият този смисъл е заложен и в българското хоро. Неслучайно то се състои от същият този ритъм „две крачки напред, една назад“. Когато много хора се хващат за ръце и играят заедно по този начин, те всъщност изобразяват последователното движение на планетите по еклиптиката. Именно това е скритият смисъл, заложен в българското хоро. Другият смисъл, изобразяван в хващането за ръце е единението. Като обединим тези два принципа в едно получаваме крайният смисъл на хорото: българите трябва да се хванат дружно ръка за ръка и да играят хорото заедно, като следват хода на планетите! Именно такъв е езотерическият смисъл на българското хоро. И именно затова българите са третата нация в света, (след руснаците и американците), на които им беше открита тайната каква е астрологическата карта на техния етнос.

Сатурн управлява държавното устройство на етноса. Следва, че когато тази планета се движи напред, етносът се стреми към изграждането на силна държавност и обикновено постига тази си цел. А когато Сатурн се движи назад, етносът не може да изгради силна държавност. Тогава се разгръща обратният процес на ретроспекция. По време на ретроградното движение народът се намира все едно на „поправителна сесия“ при стария учител Сатурн. Тогава той трябва да си направи сериозен анализ на всичко, което е сбъркал досега в изграждането на собствената си държава. Целта е да не се допуска същата грешка отново следващия път, когато планетата пак тръгне в право движение. Няма гаранции, че народът ще успее и на втория път „да си вземе изпита“. Някои ученици учат изключително бавно. Ето в случая с България се вижда съвсем ясно, че ние вече за трети път се явяваме на поправителна сесия по същия този предмет (как да си опазим държавата) и пак не е съвсем ясно какъв ще е крайният резултат.

Явно е, че има нещо, което по рождение е заложено в българския манталитет, което възпрепятства образуването на силна държавност за продължително време. На първо място за това можем да виним опозицията Луна-Сатурн, която е налице в рождената карта на българския етнос. Тя предполага три характеристики, които се образуват в народопсихологията на такъв народ:

1. Взаимно недоверие между народа (Луната) и управляващите (Сатурн).
2. Робска психология на народа (Луната) по отношение на управляващите (Сатурн). Потисническо отношение на управляващите (Сатурн) по отношение на народа (Луната).
3. Предателство при първа възможност на народа (Луната) по отношение на управляващите (Сатурн) и обратното: предателство на управляващите (Сатурн) по отношение на народа (Луната).

Това се е повтаряло многократно в българската история до сега, нямаме основания да вярваме, че няма да се повтаря и за в бъдеще. Затова сега ще се наложи стотина години и нещо някой друг да ни управлява, че белким си научим този път урока. Това не означава, че ще изчезнем от картата на света, както е ставало преди. Но това и не означава, че ще разполагаме с РЕАЛЕН суверенитет, какъвто сме имали досега по времето на право движещия се Сатурн.

В картата на България Юпитер и Нептун са в първи дом. Това означава две неща. Първо българите не обичат да бъдат критикувани. И второ, те много рядко виждат себе си в обективна светлина. Забележете само като започнат сами да си дават оценка българите как винаги изпадат в едната от двете крайности (Юпитер – крайности, Нептун - измама). Или започват да се превъзнасят до облаците (ние сме най-древната нация, ние сме положили началото на всички цивилизации, от нас по-велики на света няма и прочие). Или пък отиват в другата крайност (не сме народ, а мърша, на нищо не сме способни, от нас нищо не става и т.н.) Явно е, че и двете твърдения не могат да бъдат верни едновременно, затова най-вероятно има нещо нередно в обективното измерване на параметрите. При това най-грешната оценка за народопсихологията на българите се дава обикновено от тези българи, които живеят вътре в България. Тези, които наблюдават нещата отвън имат малко по-добър шанс да бъдат що-годе обективни.

Разглеждането на астрологическата карта на България по обективен начин е абсолютно задължително, ако желаем да извлечем някаква полза от тази дейност. Няма никакъв смисъл да се самооплюваме, ако действително сме свършили нещо полезно, нито пък е похвално да се тупаме в гърдите, ако сме увесили на гол тумбак чифте пищови. Обективният анализ на ситуацията показва, че именно сега живеем в преломно време, когато две важни планети са застанали неподвижно едновременно. Това са Юпитер и Сатурн. Разликата се състои в това, че след като приключат статичните им периоди в следващите няколко години, Сатурн ще тръгне назад, а Юпитер ще тръгне напред. Това означава, че по отношение на Юпитер сме свършили добра работа и сега ни се дава зелен светофар да вървим напред. Но по отношение на Сатурн здравата сме я оплескали и сега ни се дава червен светофар. Всъщност положението е даже още по-лошо. По отношение на Сатурн не само, че не можем сега да пресечем улицата, но и ще ни се наложи да се върнем няколко пресечки назад.

Какво означава това? От написването на „История славянобългарска“ до началото на съвременната статичност са изминали 243 години. През всичките тези години българите са живели с надеждата да осъществят националния си идеал – обединението на всички българи в историческите им граници. Но какъв е крайният резултат, ако трябва да го формулираме с две думи? Крайният резултат е: пълен провал. Нито сами сме се освободили, нито пък вече при подарена отвън свобода сме успели да осъществим набелязаните си национални цели.

България губи Първата световна война, Междусъюзническата, Балканската, преминава през Първа национална катастрофа, после Втора национална катастрофа, губи огромни територии и население, после се закрепя за известно време в съвременните си граници (не без помощта на СССР), докато накрая днес е изправена отново пред Трета национална катастрофа. И всеки път се случва винаги едно и също – войската печели битките, а елитът губи войната. В България винаги по някакъв мистериозен начин начело застава някакъв предателски елит, който предава интересите на българите. Това не се случва веднъж или два пъти. Тази тенденция съвсем отчетливо се наблюдава на протежение на цялата ни история, в това число и в историята на Третата ни българска държава. Ясно е, че без да си направим основен и най-подробен анализ защо всеки път стигаме до задънена улица, не можем да продължим напред. Затова през следващите 127 години, докато Сатурн се движи назад ще ни бъде предоставена възможност на спокойствие да седнем в ъгъла и да си помислим по тези важни въпроси.

Но всеки трябва да е наясно със следното. През цялото това време, докато тече ретроградното движение на Сатурн и дума не може да става за РЕАЛЕН национален суверенитет. Ние изпуснахме този влак още през 2005 г., когато започна последната Сатурнова статичност. Тогава хората радостно окачваха знамената на НАТО пред държавните институции, а няколко години по-късно редом до тях започнаха гордо да поставят и флага на Европейския съюз. Още тогава стана ясно, че българският флаг някакси се губи в цялата тази смесица от чужди флагове. Но в радостната еуфория във връзка с това, че вече сме станали „европейци“, никой не обърна внимание на тези подробности. Никой не се усети, че Европа е географско понятие. Затова, понеже никой не е променял географските очертания на континента ни, няма начин как да сме станали европейци едва в началото на 21. век. Защото това би означавало, че дотогава сме били някакви други – например африканци. Впрочем колкото и да звучи парадоксално, но именно откакто уж станахме европейци, държавата ни се напълни с африканци.

Но както и да е. Важното е, че при статичен Сатурн, а след това и при ретрограден Сатурн ние не можем да се надяваме на РЕАЛЕН държавен суверенитет. Има само два пътя. Единият е да не правим нищо и да продължим да се движим в посоката, в която си се движим вече 26 години. Предполагам вече за всички става ясно, че този път води до физическото изтребление на всички етнически българи. Това става бавно, постепенно, подмолно, уж с „демократични“ средства, и колкото и страшно да звучи, но всичко това се осъществява с прякото участие на държавата. Тоест, българската държава чрез своите действия или бездействия спомага за изтребването на етническите българи, като в същото това време прави всичко възможно да защитава правата и свободите на малцинствата.

В България права имат само талибаните, циганите и нелегалните имигранти. Те могат да ползват безплатен ток, безплатно медицинско обслужване и да получават немалки социални помощи. Българите обаче са задължени да работят до гроб, за да могат с данъците си да плащат сметките на всички останали. Както и да го въртим и да го сучем, става въпрос за робство. Това е положението. И то ще става все по-лошо. По всичко личи, че бежанската вълна ще се усилва все повече, докато накрая бремето стане просто непосилно. Накрая всички нелегално вкарани у нас мюсюлмани могат да се обединят и да поискат отцепване на територии. Напълно реално е това да се случи в близките години. Така, че ако нищо не се направи сега, нищо чудно българите да останат само едно екзотично малцинство в уж „българската“ си държава.

Вторият вариант е рязко обръщане на посоката. Организиране на референдум за НАТО и ЕС. Време е тези два въпроса да бъдат поставени на всенародно обсъждане. Никой не ни питá, когато набутаха България в тези две организации. Сега сърбаме попарата на политически решения, взети от една шепа политици, без да се знае дали всред народа има консенсус за така избраната посока. Всички признаци са налице, че тя може би не е вярна. Но тъй като нито тогава, нито сега никой не попита народа, можем само да гадаем какво е общото настроение по този жизнено важен въпрос. Само преди няколко дни руският президент Владимир Путин направи следното изявление в Крим:

„Членството на България в НАТО е факт и не мога да кажа, че това ни безпокои по някакъв начин. Не зная радва ли се за това самата България. Решението е взето, това е суверенен избор на българския народ. Ние се отнасяме с уважение към това и ще работим с България, въпреки всички трудности в реализирането на проекти, в това число и в областта на енергетиката, такива като „Южен поток“ (1).

Путин е мъдър и опитен политик. Неговото заявление може да се тълкува като протегната ръка за помощ към българския народ. С тези думи той фактически ни казва, да, ние бихме работили с вашата страна дори много повече, ние бихме могли да инвестираме у вас много милиарди, при положение, че вие не бяхте членове на НАТО, но какво пък, ние уважаваме вашето решение каквото и да е то. При това трябва да имаме предвид, че не Путин има нужда от България, а точно обратното – България загива без Русия. Виждате, че половината свят обявява санкции на Русия, но това ни най-малко не се отразява на руснаците, тъй като те си търгуват с другата половина. Докато нашето икономическо, демографско, социално и всякакво друго положение е повече от трагично!

Трябва да се разбере, че всяко едно решение води до своите кармични последствия. Ако България е избрала да бъде член на НАТО, тогава тя трябва да си поема последствията. И ние ги гледаме тези последствия вече 26 години. От ден на ден те стават все по-лоши. Ако ли пък България не желае да остава в алианса, тогава тя трябва ясно да го заяви. Путин намекна, че прави разлика между българските политици и българския народ. „Не зная радва ли се (за този избор) самата България?“ Но засега освен жално мрънкане по Фейсбук не се забелязват никакви други конкретни действия от страна на българския народ. А щом като няма действия от наша страна, значи няма да има действия и от руска страна.

Ясно е, че нашите политици няма да променят курса. Всички политически партии, които са участвали във властта от 1989 г. насам са оплетени в едни и същи зависимости и им е плащано от едно и също място. Така, че да седим, да чакаме и да се надяваме, че някоя от тези партии ще оправи положението е меко казано наивно. Това е все едно да вярваме, че един вълк ще си промени нрава и изведнъж ще стане вегетарианец. Това е абсолютно невъзможно да се случи. Затова народът трябва сам да даде знак на Москва, че желае промяна на курса. Това според мен иска да ни каже Путин.

Съществува един универсален закон за непоисканото добро. То винаги се превръща в зло. Ние можем да видим, че един човек страда и се мъчи. Обаче докато той самият не ни помоли за помощ, ние нямаме право да се намесваме в неговата съдба. Иначе сами на себе си създаваме негативна карма. Затова не бива да отнемаме насила чашата на пияницата, цигарата на пушача и да даваме пари на прахосника. Ако тези хора НЕ ЖЕЛАЯТ доброволно да се откажат от пороците си, то тогава ние нямаме моралното право по силов път да ги принуждаваме да го направят. Иначе последствията са много тежки, и то най-вече за нас, които „помагаме“. И обратното – когато жертвата е паднала на колене и със сълзи на очи се моли да ѝ помогнем, тогава вече ние нямаме моралното право да ѝ откажем, при положение, че имаме сили да го сторим.

В момента България се държи като жена, която мъжът ѝ я бие редовно, но която категорично отказва да го напусне. Чия е вината тогава? Някои ще кажат: Мъжът е виновен, понеже той е насилник. Това твърдение обаче е вярно само наполовина. Ако мъжът е нанесъл побой един път, например напил се е и без да е бил предизвикан е нанесъл побой, тогава можем да кажем, че вината е негова. Но ако той бие жена си редовно в продължение на 26 години, то тогава не можем да прехвърлим вината само върху него. Можем спокойно да кажем, че в такъв случай неговата жена също носи половината вина. Значи тя е някаква мазохистка, на която явно ѝ харесва да бъде пребивана, обиждана и унижавана. Ясно е, че в тази ситуация няма на какво да се надяваме и да си мислим, че мъжът изведнъж ще стане човечен и добър. Ако тази жена не искаше да бъде бита, то има хиляди начини, по които тя може да си търси правата. И този съпруг може да бъде усмирен единствено само със сила, тоест той може да бъде възпрян единствено ако бъде арестуван и вкаран в затвора.

Но за да се случи това, жената трябва ДА ПОИСКА да бъде защитена. Докато тя търпи своеволията на мъжа си, значи тя е равноправен съучастник в това престъпление и към нея не можем да изпитваме никаква милост. Тя си заслужава съдбата, защото това е пътят, който тя сама си е избрала да търпи 26 години. Ето това има предвид руският президент, когато говори за уважение към суверенния избор на българския народ. Ако искаш помощ – предприеми конкретни действия. Ако не искаш помощ, тогава оставяй се да те бият и да те малтретират и по-нататък, но не се оплаквай, защото сам си заслужаваш съдбата.

На фона на жалката мизерия, в която е затънала България, думите на този велик политик би трябвало да прозвучат като призив най-накрая да се опомним и да се задействаме. Защото тук не става въпрос само за нашето бъдеще, а за бъдещето на нашите деца и внуци. Спомнете си къде се намираше Европа преди 30 години (или попитайте родителите си ако сте млади и не помните тези времена). После сравнете положението на Европа преди 30 години със сегашното. Къде отиде европейската култура? В европейските столици можем да намерим много повече араби, афганистанци и африканци отколкото европейци. А вижте как са се изменили моралните ценности на самите европейци за 30 години. Свлекли са се на нивото да поставят следният ултиматум на сърбите: „Без гей-парад не можем да ви приемем в ЕС“. А сега си представете как ще се държат тези, така наречени европейци, след още 30 години.

В математиката има такъв термин, наречен екстраполация. Тоест, на базата на движението на една функция в миналото, си направете сметка какво ви чака в бъдещето. Какво ще искат европейците от вашите деца и внуци, ако нищо не се промени в тяхната линия на поведение? Напълно допускам след 30 години да поставят следното условие на децата ви: „Без гей секс няма да си получите заплатите“. И като казвам това, изобщо не се шегувам. Напълно допускам, че след време тези, които с действията си не доказват своята преданост към „европейските ценности“ (каквото и да означава това след 30 години), няма да могат да си получават заплатите. Преди 30 години също никой не можеше да допусне, че гей парадите са необходимо условие за „цивилизованост“, но ето че това е вече европейска политика. При това тук не става въпрос за това кой какви предпочитания има. Тук става въпрос за диктат. И то за диктат на (а)морални ценности.

По същия начин ни диктуват колко и за какво ще харчим, какви фондове да усвояваме, дали да приемаме на наша територия талибани или не, какви точно небивалици да напишем в учебниците си по история, за да сме уж политически коректни, от какво още да се лишим, за да направим живота на циганите по-комфортен и т.н. Всъщност този списък може да бъде продължен безкрайно дълго. И ако досега за целия този кошмар нямаше алтернатива, то сега вече има. Човек трябва да е сляп, за да не я види. И тази алтернатива е добра. Тя отговаря на българските национални интереси, предвид положението на планетите.

С назад движещ се Сатурн България има само един-единствен простичък избор: кой ще я управлява през следващия век и половина? Бюрократите от Брюксел с техните „евроатлантически“ ценности ще ни управляват или Руската федерация? Ето това е изборът, който всеки един от нас трябва да направи. При това не само да го направи, но и да го заяви ясно със своите действия. Друг път няма. И ако някой твърди, че има някаква трета алтернатива (като например тепърва да реализираме национална независимост, свобода и прочие химери), той не само не е запознат с астрологията, но и не вижда реалностите на политическата действителност в 21 век. При това трябва дебело да подчертаем, че тази смяна на посоката, това обръщане на изток макар, че е теоретически възможно, то изобщо не ни е гарантирано. Този път никой няма да дойде и на тепсия да ни поднесе каквото и да било. Защото докато желанието на българския народ не е ясно и категорично заявено ЧРЕЗ РЕАЛНИ ДЕЙСТВИЯ, Путин ще продължава да твърди, че Русия уважава суверенното решение на българския народ, каквото и да е то. Пък дори и ако то е да се хвърлим в деветия кръг на Ада!

За по-добро вникване в тази тема препоръчвам и следните две статии:

Войната между Изтока и Запада е всъщност религиозна
Владимир Сергеевич Соловьов. „Три разговора“


ПРЕПРАТКИ:
1. Изненадващо! Путин: Уважаваме решението на България да е в НАТО http://www.vsekiden.com/178652