Translate

петък, 27 март 2015 г.

Масово самоубийство на самолети

Отминаха добрите стари времена, когато самолетите падаха, тогава когато с тях по време на полет се случваше някаква техническа повреда. В последно време те си отиват един по един при възможно най-мистериозни и загадъчни обстоятелства. Все едно, че става въпрос за някакво масово, едва ли не ритуално самоубийство на самолети … и на хората, които са вътре в тях.

Първо на 8 март 2014 г. „изчезна“ малайзийският самолет MH370. Той както си летеше от Куала Лумпур до Пекин така изведнъж се разтвори в небитието и повече от него нямаше ни вест, ни кост. Напразни бяха опитите на десетки кораби и самолети да го търсят по всички възможни точки на земното кълбо. 347 810 килограма желязо се изпариха ей така изведнъж като дим. Ето че сега, дори и година по-късно абсолютно нищо не се знае за неговата съдба. Съгласете се, че нито един здравомислещ човек не би приел за достоверна официалната теза, която говори за едно такова подобно мистично и едва ли не метафизично „изчезване“. Хипотезата, че самолетът се разбил някъде в океана не издържа никаква критика. В наши дни земното кълбо се намира под постоянния видеозапис на сателити от най-различни държави. Ако например един човек в София си пие сутрин кафето и си чете вестника, седнал на открито в едно кафене, от изкуствените спътници на земята съвсем спокойно може (и се правят) снимки, от които без каквито и да било трудности може да се прочетат всички статии на отворената страница. Така че не би било проблем да се проследи при добро желание къде се придвижило едно такова огромно съоръжение.

Още повече, че тези сложни летателни механизми са снабдени с възможно най-модерни GPS-и и прочие всякакви чудеса на съвременната наука и техника. Ето аз например притежавам мобилен телефон. Той струва няколкостотин долара. В него е вградена функцията да го намеря при положение, че бъде откраднат. Тоест, ако някой ми го задигне, аз мога веднага да проследя в интернет къде точно се намира в момента телефона ми с точност от плюс-минус няколко метра. Предавам тази информация в най-близкото полицейско управление и при добър късмет крадците могат много бързо да бъдат заловени. Това не е научна фантастика. За страните с нормално работещи държавни органи това е ежедневна практика. При това става въпрос за намирането на устройство, което струва само няколкостотин долара. А един Боинг-777, като този който изчезна струва около 320 милиона долара.

Смятате ли, че в него няма инсталирани подобни устройства, които да записват всяка секунда координатите му с възможно най-голяма прецизност и точност? По логика би трябвало да има инсталирани подобни системи и здравият смисъл диктува, че те най-редовно изпращат на земята такава информация. Но явно някой засекретява тази информация, понеже ако истината лъсне пред обществото, тя явно ще доведе до огромен шок, негодувание, а може би дори и до социални размирици. А ако приемем, че подобни технологии не са въведени на гражданските самолети, и че подобна информация не се предава непрекъснато до контролните кули, то тогава възниква въпросът каква е пречката тази информация да се записва и да се предава? Защото такава пречка в техническо отношение просто няма.

Ето например вие искате да си купите нещо в самолета (например парфюм или стек цигари) и решавате да използвате кредитната си карта. Няма никакъв проблем. Стюардесата вкарва картата ви в съответната машинка и за броени секунди транзакцията се осъществява. Значи можело. А да се изпраща информация в реално време за параметрите на полета не може. Как така?

Всеки един здравомислещ човек разбира колко е нелепо поставен въпросът с така наречените „черни кутии“. Защо е нужно един самолет първо да се разбие и след това да се търси някаква си там черна кутия, след като необходимата информация може да се изпраща в реално време чрез радиовълни? Няма абсолютно никакъв проблем всички параметри на полета да се записват и да се изпращат в реално време чрез радиосигнал до диспечерските кули на земята. Те от своя страна могат да бъдат свързани в една обща, единна мрежа. Всъщност те най-вероятно вече са свързани с някаква подобна специализирана мрежа. Но дори и да не са, може да се използва добрият стар интернет, за да се предава информация от едната диспечерска кула до другата в реално време. Пък ако е чак такъв проблем има достатъчно методи за зашифроване на информацията, така че тя да не е достъпна за нас простосмъртните, но да е достъпна до специалистите на всички летища по света. Данните ви за кредитната карта също не се изпращат до земята без закодиране, така и тук. Какъв е проблемът?

По този начин още в същия момент, когато се случи някакво нещастие с някакъв самолет всички летища още в същата минута и секунда на аварията ще могат по наличната информация да проследят какво точно се е случило. Защо трябва да се търсят някакви си там черни кутии, като записват аналогов сигнал от параметрите на пòлета, след това те да се разшифроват и анализират месеци след събитието в някакви там секретни лаборатории и едва след това да започнем да си градим хипотези и догадки за възможните причини за аварията? Технически няма абсолютно никакъв проблем всички данни за всеки един полет да се предават в реално време до земята. След като тази технология не се въвежда, значи на някой му е много изгодно да продължава да се използват черните кутии, която технология датира още от „динозавърската“ епоха на самолетостроенето.

По същия начин се опитват да ни убедят, че пряка демокрация не може да се въведе, понеже било технологично невъзможно това да се осъществи. Затова трябвало да използваме хартиени бюлетини, които обаче реално подлежат на неимоверно по-големи манипулации. В същото време обаче, същите тези господа, които ни убеждават, че резултатите от ежедневното пряко гласуване по интернет можело да бъдат манипулирани, организират с доста голяма редовност допитвания до народа, където сондират общественото мнение. После ни казват, че резултатите от тези допитвания били 99,9% сигурни и достоверни. Ами като са толкова достоверни, нека да провеждат подобни допитвания всеки ден до народа по редица жизнено важни проблеми за държавата и нека резултатите от това всенародно гласуване да стават задължителни в парламента. Явно е, че няма ТЕХНИЧЕСКИ проблем това да бъде осъществено. Например, ако резултатите от допитването показват, че 70% от народа е ПРОТИВ вземането на 16 милиарден външен дълг, то значи депутатите трябва да бъдат задължени да не прокарват подобен закон. Така че проблемът не технически. Проблемът е политически. Именно поради това не се въвежда обратна връзка (допитване) до народа, защото тогава няма да може да се краде на поразия, както е сега.

В случая със самолетите въпросът е поставен по аналогичен начин. Технология за проследяване на самолетите в реално време има, но просто компаниите поради някаква причина не желаят да я използват. Защото ако я използват току виж народът открил нещо изключително неприятно. Например я си представете, че самолетът на малайзийските авиолинии е бил всъщност отклонен на запад, където е кацнал на американската база в о-в Диего Грасия. Появиха се такива версии в интернет. И някои от тях звучат съвсем достоверно. Това е едно мъничко островче в Индийския океан, под юрисдикцията на Великобритания, където се намира голяма американска военна база.

За тези бази е известно, че всичко в тях е напълно законспирирано. Никой не знае кой влиза там и кой излиза и какво точно се върши в тях. Например дори германците не знаят какво точно става в американските военни бази, намиращи се на немска територия. Самите германци нямат право да влизат вътре и да правят проверки. По същия начин ще е поставено положението и с американските така наречени „командни пунктове“, които се канят да отворят в София. Ние само ще дадем парите за тяхното строителство, а какво ще става после вътре в тях ще знаят само самите американски военни. Тоест, американските бази са нещо като държава в държавата, със собствени закони, собствена юрисдикция и най-важното: те са напълно безконтролни и безотчетни пред правителствата, на чийто територии са построени.

Така, че ако допуснем тази версия за възможна, то тогава става ясно, че самолетът не се е изпарил като дим, нито се е разтворил в небитието, а просто е направил завой на запад и не след дълго е кацнал във въпросната американска военна база. След това вече може и да е бил разглобен на части, унищожен или пренесен някъде другаде. Версии много. Но важното е да се отбележи, че самолетът не е „изчезнал“, тъй като 350 тона желязо не могат просто ей така да изчезнат. По-вероятната версия е, че той просто е бил откаран в някаква точка на земното кълбо, където никой не би се сетил да го търси. Например в американска военна база, намираща се наблизо.

Не се мина много време от този мистериозен инцидент и ето че на 17 юли 2014 г. друг малайзийски самолет MH17 извършвайки полет от Амстердам до Куала Лумпур беше отклонен от нормалната си траектория и се разби в района на Донецк. Около това събитие също се вдигна голям шум в медиите. Американските спецслужби почти незабавно обвиниха руснаците, че те са свалили самолета. Руснаците пък от своя страна предоставиха значително количество технически доказателства, че пътническият самолет най-вероятно е бил обстрелян от украински боен самолет и свален по този начин. Но така или иначе това, което прави впечатление е, че и до ден днешен няма официално заключение по случая. След всички проверки на всички черни кутии и прочие ние така и не знаем каква е цялата истина. И това, което е по-интересно: записите от диспечерската кула в Украйна със сваления самолет така и не бяха предоставени на следствието. Ние и до ден днешен не знаем какво са си говорили до последно пилотите на самолета с диспечерите в Киев и защо самолетът е бил отклонен от курса си, преди да бъде свален (най-вероятно обстрелян).

Ако цялата информация по полета се предаваше в реално време на земята и ако тази информация беше достъпна в една международна глобална мрежа за следене на всеки един самолет в реално време, то тогава всякакви спекулации биха отпаднали от само себе си. Вместо това обаче обществото е залято от всякаква информационна помия, в която отсъства най-важното – истината.

Преди няколко дни поредният самолет „се самоуби“ отново при мистични обстоятелства, които едва ли не граничат с паранормалното. Този път става въпрос за самолет на компанията GermanWings. Самолетът си излетял нормално, но след известно време като достигнал френските Алпи изведнъж започнал доста стремително да се снишава, за 8 минути успял да достигне планинските върхове, където се и разбил. Загинали всичките 150 души на борда. Всъщност по тези труднодостъпни чукари посред зима никой от пътниците и екипажа не е имал абсолютно никакви шансове за спасение. Може би точно на това се е и разчитало?

После излезе информацията, че намерили едната черна кутия. На нея се чувало как единият от пилотите излязъл от кабината, после след известно време се опитал да влезе обратно, но безуспешно. Първо почукал вежливо, после все по-настойчиво, след това вече се чувало как се опитвал да разбие вратата, но накрая всички знаем как е завършило всичко. Като чета всички тези репортажи, се чудя дали не съм се пренесъл с някаква машина на времето назад с 50 години в епохата на първите пътнически самолети или действително става въпрос за репортаж от 21 век?

Вече от 17 години живея в гр. Пърт, Западна Австралия. Това е един двумилионен град с десетки хиляди автобуси на градския транспорт, пет линии на метрото и т.н. Всеки автобус е оборудван с вграден GPS. Във всеки автобус има най-малко пет камери, които постоянно записват какво се случва в автобуса. Една камера записва какво се случва отпред на пътното платно, друга „вижда“ какво става зад него, на всяка врата има по още една камера, където пределно ясно се вижда кой се качва, кой слиза, плюс това самият шофьор е под постоянно видеонаблюдение, а на всичкото отгоре се записва и звука, за да е ясно в случай на нужда кой какво е казал, кой на кого го е казал и с каква интонация го е казал. Хората знаят, че тази система съществува от много години и поради тази причина в обществения транспорт има ред и порядък. На сайта на градския транспорт в Западна Австралия четем:

„Ние разполагаме с хиляди затворени камери за видеонаблюдение. Те са монтирани в мотрисите на метрото, автобусите и фериботите. Има ги също така на всяка спирка на метрото и на други места наоколо, включително и на прилежащите паркинги. Чрез тях нашите сътрудници в централната зала за мониторинг могат да видят какво се случва на всички тези места в реално време, всяка минута от деня във всеки един ден.“

Значи може да се направи. Не само може, но то си е вече направено. И тази система си съществува успешно от години. И така е във всеки голям австралийски град. Възниква въпросът: след като всеки един автобус на градския транспорт има множество камери, които предават информацията в реално време до централната зала за мониторинг, защо тогава подобна система за видеонаблюдение я няма в самолетите? Случайно ли е това? Не е ли странно, че за едни нищо и никакви си автобуси се харчат такива пари за видеонаблюдение в реално време, а за самолетите подобна система не е предвидена? Та сега се налага да гадаем кой пилот кога излязъл от кабината, кога затворил вратата и дали това е бил първият пилот или вторият и колко време бил чукал на вратата, за да му отворят другите и защо те отвътре не му отваряли и т.н. Виждате колко е нелепа цялата тази ситуация. Явно е, че не става въпрос за технически възможности, а за НЕЖЕЛАНИЕ да се инсталира подобна техника в пътническите самолети. На някой му е много изгодно тази информация да не се предава на земята в реално време, понеже тогава не биха могли да манипулират полетите.

Ясно е, че нискобюджетните авиолинии са трън в очите на големите авиопревозвачи. Явно е, че те от много време се опитват да се справят с конкуренцията по някакъв начин. Но какъв? Прави ми впечатление, че всеки път падат самолети на нискобюджетни авиолинии. И самолетът, на AirAsia, който се разби на 18 декември 2014 г. (конкуренция на Сингапурските авиолинии) също беше нискобюджетен. Големите авиокомпании, с които пътуват важните пътници със скъпите билети никога не падат. Да не говорим, че при тях такива мистериозни обстоятелства са изобщо изключени. Все пак става въпрос за престиж на фирмата. Престижът на авиолинията е пряко свързан с печалбите. Затова пък „самолетите на простолюдието“ падат един по един и то все при някакви много мистични обстоятелства. В последно време това става все по-често.

Също така е интересно да се отбележи, че злополучният самолет на GermanWings падна броени дни след поредната стачка на пилотите на Lufthansa. Тя се състоя на 18 и на 19 март 2015 г. По време на стачката 750 полета от и до Германия от други европейски дестинации бяха отменени, които засегнаха 80 000 пътници. Умножете броя на пътниците по цената на билетите и ще получите загубите на Lufthansa. Но в същото това време GermanWings летяха и отчитаха доста големи печалби. Поне докато самолетът им не се разби в Алпите на 24 март 2015 г. Сега вече не могат да летят и да отчитат печалби. И уплашените немски пътници вкупом ще се втурнат да летят с Lufthansa, защото това е „по-надеждната“ авиокомпания. И така Lufthansa ще си възстанови щетите от стачката много бързо. Не е ли интересно как при капитализма нещастието на един почти винаги се превръща в печалба за друг?

Аз смятам, че нищо случайно в света не се случва. Хората казват, че нещо се е случило „случайно“ тогава когато не разбират причинно-следствените връзки. В момента в който ги разберат тогава те проглеждат и виждат, че всичко случайно си е всъщност напълно закономерно.

Докато гледах репортажите за падналия немски самолет в главата ми непрекъснато се въртяха сцени от филма „Аз, роботът“ (2004 г.) с участието на Уил Смит. Там едни роботи непрекъснато се опитваха да убият главния герой, но правеха всичко така, да изглежда все едно, че е нещастен случай. Цялото общество имаше огромно доверие в роботите. Хората не се досещаха, че роботите всъщност бяха дистанционно управлявани от един зъл гений. Злият гений беше естествено главният изпълнителен директор на компанията, която ги произвеждаше.

Така че всички мислеха героя на Уил Смит за побъркан, за луд, който вярва във всевъзможни конспиративни теории, според които роботите са способни да убиват хора. Накрая обаче се оказа, че той е прав. И че роботите действително бяха програмирани да убиват хора. И проблемът беше не в това, че роботите са зли. Проблемът се коренеше в това, че роботите се програмираха от зъл човек.

По същия начин едно съвременно чудо на техниката, като един модерен самолет със супер-нов компютър на борда би могъл теоретично да действа подобно на един такъв робот. Беше ни съобщено, че бордовият компютър на падналия самолет съвсем наскоро е бил заменен с чисто нов, „подобрен“ модел. Дали злият компютър не е разхерметизирал кабината на пилотите и не е започнал внезапно снишаване именно когато самолетът се е намирал над недостъпните чукари на френските Алпи? Остава само да гадаем и да се надяваме да намерим отговор в информацията, заложена в допотопните черни кутии.

Едно обаче е ясно със сигурност. След като авиокомпаниите не влагат средства, за да записват и да предават на земята звук и образ за всичко, което се случва в самолета в реално време, то те не го правят защото не могат. Те не го правят, защото не искат.